1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр.София, 20.01.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5540 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. Н. С., представляван от адв. П. П. от САК, срещу въззивно решение №628/01.04.2013г. постановено по възз.гр.д.№3244/2012г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено Решение от 08.05.2012г. по гр.д.№10547/2010г. на СГС и жалбоподателят е осъден на осн. чл.45 ЗЗД да заплати на В. К. К. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обидни изявления в публикация във в.“*“ – бр.5/31.01.201*г., в размер на сумата 5 000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че решението на апелативния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Представено е изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, в което са релевирани доводи, относими към извършената от въззивния съд преценка на фактите и доказателствата по делото и обосноваността на изводите му. Същевременно се иска допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следния материалноправен въпрос: „Доколко защитата на правата и репутацията на публични личности, в частност политици, следва да ограничава правото на изявления по въпроси от обществен интерес, като се има предвид практиката на ЕСПЧ за стриктно тълкуване на ограниченията на свободата на словото, установени в чл.10 т.2 ЕКЗПЧОС“. Сочи се, че така формулираният въпрос е от значение за „развитието на правото, предвид липсата на нова съдебна практика по прилагане на нормата на чл.45 ЗЗД в светлината на основните права и свободи“, прогласени от Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС.
Ответникът по касация В. К. К. в писмен отговор поддържа становище, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280 ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – София въззивно решение.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. За да се допусне обжалването, въззивното решение трябва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото /чл. 280 ал. 1 ГПК/ и е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС /чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК/, решаван е противоречиво от съдилищата /чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК/, или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос по чл. 280 ал. 1 ГПК не е тъждествен с касационните основания по чл. 281 т. 3 ГПК, тъй като те имат отношение само към правилността на решението и не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК. В т.1 от цитираното тълкувателно решение е указано изрично, че с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира поставения от касатора правен въпрос, но няма правомощия да го извежда и формулира, ако не е посочен в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК.
Касаторът е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, но в него не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Формулираният въпрос – „Доколко защитата на правата и репутацията на публични личности, в частност политици, следва да ограничава правото на изявления по въпроси от обществен интерес, като се има предвид практиката на ЕСПЧ за стриктно тълкуване на ограниченията на свободата на словото, установени в чл.10 т.2 ЕКЗПЧОС“ – не обуславя решението на въззивния съд. Това е така поради обстоятелството, че такъв въпрос не е бил поставян нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Той няма никаква връзка с делото. Съгласно нормата на чл. 269 изр. 2 от ГПК по въпроси, свързани с правилността на обжалваното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото в жалбата. Нито пред първата инстанция, нито пред въззивната жалбоподателят е повдигал за разглеждане подобен въпрос. Поради това, по такъв проблем въззивният съд не се произнасял, съответно какъвто и да е отговорът на този въпрос, той би бил без значение за изхода на делото. Както се посочи и по-горе, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване, е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В конкретния случай тази предпоставка не е налице, поради което няма никакво значение дали въпросът на касатора е „от значение за развитието на правото, предвид липсата на формирана нова съдебна практика по прилагане нормата на чл.45 ЗЗД“. Бланкетното позоваване на текста от закона и формулираните в изложението общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, не могат да обосноват поддържаното основание за касационен контрол по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Предвид липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото, касационната жалба не може да бъде селектирана съобразно изискванията на чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК, което изключва приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 628/ 01.04.2013г. постановено по възз. гр. д. № 3244/2012 г. на Апелативен съд-гр. София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.