О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 21.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 45/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 288, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Х. К. В. ЕГН [ЕГН], [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. Г. против въззивно определение на Апелативен съд-В. № 618/18.1.1.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 602/2009 г.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на Варненски окръжен съд № 9267/23.09.2010 г., постановено по гр. д. № 1691/2009 г., с което е оставена без уважение подадената от Х. К. В. молба с искане по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за заплащане на дължимата по въззивната жалба държавна такса и е върната като нередовна поради невнасяне дължима държавна такса неговата въззивна жалба вх. рег. № 30627/16.08.2010 г. срещу решение на Окръжен съд-Варна, ГО по гр. д. № 1691/2009 г., с което Х. К. В. е осъден да заплати на Б. К. В. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 60 000.00 евро, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 14.04.2009 г. до окончателното изплащане и сумата 12 767.49 лв. за направените по делото разноски.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че неправилно въззивният съд е решил следния процесуалноправен въпрос: Уважителна причина ли е наличието на временни финансови затруднения при отправено искане за удължаване на това основание на срок /чл. 63, ал. 1 ГПК/ за заплащане на дължима държавна такса? Достатъчно ли е да се твърди финансово затруднение или е необходимо да се представят доказателства за това и ако е необходимо доказване длъжен ли е съдът да укаже на молителя, че не представя такива доказателства?
Ответникът по частната жалба Б. К. В. е оспорил частната жалба по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Е. С..
Частната касационна жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд се е позовал на недоказване на уважителни причини, поради които жалбоподателят не е могъл да внесе и в удължения срок за обжалване на първоинстанционното решение дължимата за въззивната му жалба държавна такса, съгласно изискването на чл. 63, ал. 1 ГПК.
Съгласно т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е прието, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви.
Конкретният случай не е такъв.
По посочените с изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси въззивният съд не се е произнасял доколкото те са обсъдени от първоинстанционния съд и то при произнасяне по молбата с правно основание чл. 63, ал. 1 ГПК, който е неподлежащ на обжалване съдебен акт.
По подлежащия на обжалване вкл. и пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК съдебен акт на въззивния съд за връщане на въззивната жалба поради неотстранена в срок нередовност съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК липсва правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал. 1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване, в който смисъл се е произнесъл Върховният касационен съд, ОСГТК с ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Апелативен съд-В. № 618/18.11.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 602/2009 г. по частна касационна жалба от Х. К. В. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] чрез процесуален представител адвокат М. Г., АК-В., [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
Копие от определението да се изпрати на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: