O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 21.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова
частно гражданско дело № 750/2016 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е. Я. Л. чрез процесуалния представител адв. Р.Й. срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд № 3237 от 13.11.2015г. по ч.гр.д.№ 4349/2015г.
С това определение е потвърдено разпореждането на Софийския градски съд ІІ-Б състав от 05.08.2015г. по гр.д.№ 19231/2014г., с което е върната на основание чл. 280 ал.2 ГПК, подадената от Е. Я. Л. касационна жалба вх.№ 97276 от 31.07.2015г. против постановеното по същото дело въззивно решение , с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред / ЗУТОССР/.
В. съд е приел, че спорът по чл. 1 ЗУТОССР е трудов по смисъла на чл. 357 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 ГПК след изменението на разпоредбата в Д.В.бр. 50/2015г. в сила от 07.07.2015г., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Ответникът Национален осигурителен институт не е подал отговор на жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и съгласно чл. 274 ал.ал.3 ГПК подлежи на разглеждане при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.
Правният въпрос, който поставя касаторката: трудов спор ли е по смисъла на чл. 280 ал.2 т.3 ГПК производството, образувано по иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка с чл. 1 ал.1 т.3 ЗУТОССР е от значение за делото, защото обуславя разрешаването на въпроса за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, но не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, по който е налице непълнота или противоречие в закона, по него липсва съдебна практика или съдебната практика следва да бъде изоставена. В разглеждания случай по повдигнатия въпрос е налице трайно установена съдебна практика от ВКС, включително и задължителна по чл. 290 и сл. ГПК, според която спорът по чл. 1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР е трудов по смисъла на чл. 357 ГПК – определение № 247 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 1579/2014 г. на ВКС, І г.о. В. съд се е съобразил с тази практика , поради което не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд № 3237 от 13.11.2015г. по ч.гр.д.№ 4349/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: