О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София 23.01.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5731 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Ц. И. чрез адв.Н. Ф. срещу решение № 78 от 11.07.14г., постановено по в.гр.дело № 147/14г.на Окръжен съд – Търговище в частта,с което е потвърдено решение № 235 от 9.05.14г.по гр.дело № 1524/14г.на Районен съд – Търговище в частта,с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.215 КТ.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложено е решение № 118 от 15.05.12г.по гр.дело № 588/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е съществувало трудово правоотношение,прекратено на 2.01.13г.по взаимно съгласие,като по време на действието му ищецът С. И. е изпълнявал длъжността”шофьор на товарен автомобил”и е извършвал международни превози до Р Р и РГ.От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е приел за установено,че за периода от 17.04.11г.до 30.12.11г. и от 15.01.12г.до 19.12.12г.му се дължи обща сума за командировки в размер на 11 313 евро,от която текущо по касов път му е изплатена сумата 2 933 евро,а с РКО № 1/1.01.13г. и РКО № 24/28.02.13г. му е изплатен остатъкът от дължимата сума – 3820 евро,съответно 4560евро.Счетено е,че направеното от ищеца оспорване на автентичността на РКО е недоказано.Пред първата инстанция е изслушана съдебно-почеркова експертиза,която установила,че подписите в графа „получил сумата” в процесните РКО са положени от ищеца С. И..При тези данни е направен извод,че не е налице дължимо от работодателя обезщетение за командироване и предявеният иск с правно основание чл.215 КТ е отхвърлен.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.Поставеният от касатора въпрос:при оспорване съдържанието на РКО,при твърдения от страна на ищеца,че не е получил сумата,описана в РКО,следва ли да се открие производство по реда на чл.193 ГПК и следва ли съдът служебно да назначи вещо лице,което да даде заключение имало ли е наличност в касата на дружеството на датата,посочена в РКО, не е разрешен в противоречие с приложеното решение № 118 от 15.05.12г.по гр.дело № 588/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено в производство по чл.290 ГПК,което не е относимо към конкретния казус.Окръжният съд е съобразил разясненията в т.3 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС,в което е прието,че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата,които се събират служебно от съда /експертиза,оглед,освидетелстване/само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,от което може да се направи извод,че делото е останало неизяснено от фактическа страна,или за необоснованост на фактическите изводи,поставени в основата на първоинстанционнното решение. В разглеждания случай въззивният съд е направил такава преценка и е счел,че в първоинстанционното производство е събран значителен по обем доказателствен материал,достатъчен за правилното решаване на делото,включващ заключения по една първоначална и две допълнителни съдебно-счетоводни експертизи,поради което не е било необходимо назначаване на нова експертиза.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса : може ли въззивния съд предвид твърденията на ищеца по делото,че е полагал подписа си под празни РКО и оспорване на съдържанието им да възложи задача на вещото лице да извърши проверка в счетоводството на дружеството- дали в касовата книга на същото е имало наличност на тези суми,отразени в РКО .Поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Има трайно установена практика,че носещите личния подпис на работника разходни касови ордери,установяващи получаване на суми от работодателя се приравняват по правна стойност на разписка по смисъла на чл.270 ал.3 ГПК.Без правно значение са обстоятелствата дали работодателят е осчетоводил извършените плащания и каква е касовата наличност към момента на плащане.Неизпълнението на задължението на работодателя за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици при спор за изплащане на трудово възнаграждение – в този смисъл решение № 746 от 5.01.11г.по гр.дело № 727/09г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 78 от 11.07.14г., постановено по в.гр.дело № 147/14г.на Търговищки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.