О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80
София, 25.02.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2066 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ чрез А. З. – главен експерт по приходите срещу решение № 159/29.05.2018 г. на Пловдивски апелативен съд /ПАС/, търговско отделение, трети състав по т.д. № 173/2018 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски окръжен съд /СТОС/, отхвърлящо искове на НАП против К. П. И., „КОСИ“ ЕООД и „Юнона Катя Генева“ ЕООД за признаване за установено, че към 08.12.2016 г. /датата към която е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ държавата има изискуемо вземане срещу ответниците като солидарни длъжници по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с идентификационен № BG2005/017-353.10.04/ЕSC/G/GSC-2-102 в размер на 32536.78 евро, от които 30645.65 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 1891.13 евро – лихва за периода от 23.05.2014 г. до 03.02.2016 г.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – К. П. И. лично за себе си и като представляващ „КОСИ“ ЕООД и „Юнона Катя Генева“ ЕООД оспорват допускането й по съображения в писмени отговори.
Третото лице помагач на НАП – Министерство на икономиката поддържа изцяло касационната жалба на НАП.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди отхвърлителното решение на СТОС, ПАС е приел от фактическа страна следното безспорно установено по делото и от СТОС: На 24.10.2007 г. между Министерство на икономиката и енергетиката и бенефициента ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“ е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна помощ и предоставената такава е била в размер на 30645.65 евро. На 11.02.2009 г. в Търговския регистър /ТР/ е вписан договор по чл.15 ал.1 ТЗ, с който дружеството ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“ продава търговското си предприятие на учреденото от К. П. И. дружество „КОСИ“ ЕООД. На 06.03.2012 г. в ТР е вписан договор по чл.15 ал.1 ТЗ, с който „КОСИ“ ЕООД продава на „Юнона Катя Генева“ ЕООД обособена част от търговското си предприятие. На 17.06.2016 г. вписването в ТР на К. П. И. като ЕТ „КОСИ“ е заличено. При тези данни претенцията на НАП е насочена срещу К. П. И., „КОСИ“ ЕООД и „Юнона Катя Генева“ ЕООД за връщане при условията на солидарност на получената от ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“ безвъзмездна помощ от 30645.65 евро – главница и 1891.13 евро – лихва за периода от 23.05.2014 г. до 03.02.2016 г. Претенцията се основава на чл.7.1.3. от специалните условия /СУ/ към договора, според който бенефициентът „не продава, не отдава под наем или на изплащане каквато и да била част от оборудването, машините или друго имущество, закупено по настоящия договор за предоставяне на безвъзмездна помощ на трето лице в рамките на период от 5 години, считано от датата на приключване на действието, определено в 2.3, освен при дадено писмено съгласие от възложителя. Претенцията по чл.7.1.3. е предмет на Акт № 2 от 03.02.2016 г. на Директора на Дирекция „Държавни вземания“ на Централното управление на НАП за установяване на частно държавно вземане и за тези твърдени вземания /30645.65 евро – главница и 1891.13 евро – лихва/ ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 т.7 ГПК. Настоящите ответници са подали възражение по чл.414 ГПК, след което НАП е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането. СТОС е отхвърлил иска, тъй като е приел, че не е допуснато нарушение на договора за отпусната безвъзмездна финансова помощ, за да се дължи връщане на същата: продажбата на ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“, като търговско предприятие на „КОСИ“ ЕООД не може да се счита за нарушение, тъй като и двете страни /ЕТ и ЕООД/ са с едноличен собственик К. П. И., а при продажбата на „КОСИ“ ЕООД на „Юнона Катя Генева“ ЕООД не е установено закупените машини и оборудване от предоставената безвъзмездна помощ да са преминали в собственост на „Юнона Катя Генева“ ЕООД, продължават да се намират в склада на „КОСИ“ ЕООД.
Според ПАС, при така установените факти, първите двама ответници – физическото лице К. П. И. и „КОСИ“ ЕООД са пасивно материално легитимирани по иска само с оглед извършената търговска продажба между ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“ и „КОСИ“ ЕООД и заличаването на ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“, а за третия ответник е било необходимо доказване, че в обособената част на търговското предприятие на отчуждителя „КОСИ“ ЕООД е включено и част от вземането на държавата към „КОСИ“ ЕООД да плати, да върне обратно безвъзмездната помощ на държавата, което е въпрос на доказване. ПАС е изложил съображения, че вземането на държавата по чл.7.1.3. от СУ е възникнало на 11.02.2009 г., когато в ТР е вписано прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „КОСИ – К. П. на „КОСИ“ ЕООД и давностният срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл на 11.02.2014 г. Изложени са и съображения, че с вписване на продажбата в ТР вземането е станало изискуемо и тъй като е уговорено без посочен срок кредиторът е можел да иска изпълнението му веднага след настъпване на публичното известие, каквото е вписването в ТР /чл.7 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. Според ПАС давностният срок е изтекъл дори да се приеме изискуемост след изтичането на срок от 45 дни от получаване на искане за плащане /18.1. от Приложение ІІ от ОУ към договора/. Исковата молба в случая е предявена 2 години и 10 месеца след изтичане на давностния срок – 08.12.2016 г., затова възраженията на ответниците за погасяване на вземането по давност са били основателни и е трябвало да бъдат уважени. Както се посочи по-горе СТОС е отхвърлил иска на друго основание – липса на извършено нарушение по сключения договор, а възраженията на ответниците за изтекла давност са направени още с отговорите им на исковата молба.
В изложението си касаторът формулира следния въпрос: „От кой момент възниква задължението на бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ за връщане на получената по договора сума и съответно от кой момент тече погасителната давност на вземането?“
Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 199/05.12.2014 г. на ВКС, І ТО, от значение е за точното прилагане на закона и за развитие на правото при позоваване на изводи във въззивно решение № 4/15.01.2018 г. по т.д. № 135/2017 г. на ПАС. Въпросът е във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. Цитираните две решения са по обективно неидентични казуси, но по същество няма различия с настоящото решение в решаващите изводи, относно момента на изискуемост на вземането – от установяване на нарушението, от който момент е и началото на давността по чл.110 ЗЗД. В случая нарушението, на което се позовава самият ищец в исковата молба е продажбата на търговско предприятие от бенефициента ЕТ „КОСИ – Константина Петкова“ на „КОСИ“ ЕООД, вписана в ТР на 11.02.2009 г. – настъпване на публично известие, каквото е вписването в ТР /чл.7 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ/. При така установените факти, направено възражение за давност и изтекла такава, даденото разрешение на ПАС е в съответствие, а не в противоречие с цитираната съдебна практика. Не са изложени съображения за наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по жалбата направените и поискани разноски за настоящата инстанция – 700 лв. на К. П. И. лично за себе си и като представляващ „КОСИ“ ЕООД /пълномощно и договор за правна защита и съдействие/ и 300 лв. на „Юнона Катя Генова“ ЕООД /пълномощно, фактура и списък по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 159/29.05.2018 г. на Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав по т.д. № 173/2018 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на К. П. И., ЕГН 7001247596, лично за себе си и като представляващ „КОСИ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 700 /седемстотин лева/ лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52 да заплати на „Юнона Катя Генева“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 300 /триста лева/ лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.