О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 28.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2938 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Я. Г. Т. от гр. Пловдив чрез процесуален представител адв. Р. И. срещу определение № 434 от 17.10.2018г. по ч. т. дело № 590/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение № 1411 от 06.08.2018г. по т. дело № 596/2018г. на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХХІІІ състав. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е върната исковата молба, подадена от Я. Г. Т. против „Муратов пропърти“ ООД, гр. Пловдив, на основание чл. 130 ГПК поради недопустимост на предявения иск за отмяна на Решение на Общото събрание на съдружниците на „Муратов пропърти“ ООД от 30.07.2018г.
Частната жалбоподателка прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 1 ГПК, като в случай на констатирани нередовности на исковата молба, следва да предприеме действия по отстраняването им. Излага съображения, че едва след като нередовностите на исковата молба бъдат отстранени съдът би могъл да извърши предвидената в чл. 130 ГПК проверка за допустимост на иска. Частната жалбоподателка поддържа, че в обстоятелствената част на исковата молба има неяснота и непълнота относно основанието, от което черпи качеството си съдружник, а по отношение на изложените в обстоятелствената част твърдения, че на въпросната дата на ОСС – 30.07.2018г., изобщо не са вземани каквито и да било решения, петитум не е формулиран. Поради наличието на противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, въззивният съд е следвало да върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите нередовности. Относно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила частната жалбоподателка поддържа, че съдебният състав не е съобразил, че процесуалната легитимация на ищеца се обуславя от заявената с исковата молба принадлежност на спорното материално право към патримониума и произтича единствено от неговото правно твърдение, а не от някакви обективни факти, подлежащи на доказване. Не е отчел, че ищцата е изложила твърдения в исковата молба, че е собственик на ? идеални части от 50 дружествени дяла в ответното дружество, че е съдружник в ответното дружество и поради това, че счита, че са нарушени нейни законни права и интереси като съдружник, за нея е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 74 ТЗ.
Частната жалбоподателка релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. последно ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; частната жалбоподателка поддържа и становище за очевидна неправилност на определението:
1. „Задължен ли е въззивният съд служебно да извърши проверка на редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата трябва ли да предприеме действия по отстраняването им? Ако да, то какви действия следва да предприеме по привеждане на молбата в съответствие със законовите изисквания?”
2. „Следи ли служебно за редовността на искова молба касационната инстанция? Ако за първи път касационната инстанция констатира нередовности в исковата молба, какви действия следва да предприеме съдът?”
3. „Как трябва да се процедира от въззивния и съответно от касационния съд, когато за първи път пред тях се констатира нередовност на исковата молба?“
По отношение на тези въпроси частната жалбоподателка се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 122/13.09.2016г. по гр. д. № 5533/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
4. „Как съдът следи за активната процесуална легитимация при иск по чл. 74 ТЗ и от какво се прави извод за наличие на активна процесуална легитимация? Ищецът в гражданския процес следва ли да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация?“
5. „Длъжен ли е ищецът да доказва своята активна процесуална легитимация при иск по чл. 74 ТЗ и да прилага доказателства в тази насока? Проверката за съответствието между активна процесуална и материална легитимация въпрос по допустимост или по основателността на иска ли е?“
Частната жалбоподателка поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с определение № 284/16.04.2010г. по ч. т. д. № 518/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 88/15.02.2016г. по ч. т. д. № 2857/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Относно твърдяната очевидна неправилност излага доводи за нарушение на принципите на диспозитивното и служебното начало, предвидени в чл. 6 и чл. 7 ГПК. и се позовава на определение № 284/22.06.2018г. по ч. д. д. № 1602/2018г. на ВКС, ТК, І т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, предл. последно ГПК.
За да потвърди определението на Пловдивски окръжен съд, с което е върната на основание чл. 130 ГПК подадената от Я. Г. Т. против „Муратов пропърти“ ООД, [населено място] искова молба, въззивният съд е приел, че предявеният иск за отмяна на Решение на Общото събрание на съдружниците на „Муратов пропърти“ ООД от 30.07.2018г. по чл. 74, ал. 1 ТЗ е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата. Съдебният състав е изложил съображения, че доколкото въпросът за активната процесуална легитимация е свързан с допустимостта на иска, качеството на съдружник или акционер на ищеца по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ следва да бъде удостоверено още при предявяването на иска. Приел е, че качеството „съдружник“ в „Муратов пропърти“ ООД по отношение на Я. Т. не е удостоверено нито от изложените в исковата молба твърдения, въпреки заявяването, че в това качество предявява исковете по чл. 74 ТЗ, нито от Търговския регистър за актуалното състояние на дружеството. Въззивната инстанция е изложила съображения, че качеството на ищцата на наследник на починалия съдружник в „Муратов пропърти“ ООД – Г. И. Т., не води до правоприемство в членственото правоотношение на последния с дружеството, тъй като основанията за придобиване качеството на съдружник са други: участие в учредяване на дружеството или приемане на решение на общото събрание на съдружниците.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от предпоставките на ал. 1 въззивният съдебен акт се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност съгласно чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.
По отношение на посочените от частната жалбоподателка процесуалноправни въпроси не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Посочените в т. 1, 2 и 3 процесуалноправни въпроси са относими към редовността на исковата молба и в този смисъл към допустимостта на въззивното определение. Въпросите не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в посочените от частната жалбоподателка Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 5, Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС с изключение на т. 4 в хипотезата, която не е актуална при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./, решение № 122/13.09.2016г. по гр. д. № 5533/2015г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Преценката на въззивния съд относно предмета на спора, вида и обема на търсената с иска защита и правната квалификация на предявения иск – чл. 74, ал. 1 ТЗ, са извършени от въззивната инстанция въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба. Ищцата е посочила в обстоятелствената част на исковата молба фактическите обстоятелства, на които основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от нея субективно право, чиято защита претендира – в случая потестативното право на отмяна на конкретно посочени решения на Общо събрание на съдружниците на ответника „Муратов пропърти“ ООД въз основа на конкретни твърдения за допуснати нарушения на императивни правни норми на ТЗ и дружествения договор при свикване и провеждане на Общото събрание. Поради това въззивната инстанция, като не е оставила без движение исковата молба и не е дала указания на ищцовата страна съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, не е допуснала нарушение на постоянната практика на ВКС.
Д. на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по формулираните в т. 4 и 5 процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Цитираните в изложението към частната касационна жалба определения на ВКС са неотносими към настоящия казус. Определение № 284/16.04.2010г. по ч. т. д. № 518/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. не е постановено по иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ТЗ въз основа на твърдение, че ищецът е съдружник в ООД като наследник на дяловете или идеална част от тях на починалия съдружник – негов наследодател, а във връзка с иск за заплащане на застрахователно обезщетение по сключен между застрахователно дружество и банка договор за застраховка „Живот“, предявен от наследниците на починалия кредитополучател. Определение № 88/15.02.2016г. по ч. т. д. № 2857/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. също не се отнася до наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, а до наследяване на реален брой акции.
Съгласно константната практика на ВКС активната процесуална легитимация за ищеца по иска, основан на чл. 74, ал. 1 ТЗ, представлява абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. В производството по чл. 74 ТЗ на служебна проверка, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, подлежи не правният интерес, който принципно съществува при законодателно уредените конститутивни искове, а наличието на активна легитимация за ищеца, изразяваща се в притежаване на качеството съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на общото събрание се атакуват с иска за отмяна. Това качество следва да е налице към момента на провеждане на заседанието на общото събрание, взело оспорваните решения. Липсата на активна процесуална легитимация на ищеца по иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ изключва неговата допустимост, поради което производството по делото подлежи на прекратяване, респективно исковата молба на връщане на основание чл. 130 ГПК. В посочения смисъл са мотивите на решение № 128/19.11.2009г. по т. д. № 269/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 46/22.04.2010г. по т. д. № 500/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 86/01.09.2017г. по т. д. № 1068/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
В настоящия случай в съответствие с константната практика на ВКС въззивният съд въз основа на правното твърдение на ищцата в исковата молба, че е съдружник в „Муратов пропърти“ ООД като наследник на ? идеална част от 50-те дяла на своя баща – починалия съдружник в ответното дружество Г. И. Т., и при липса на твърдение, че е приета за съдружник с решение на Общото събрание на съдружниците, е направил извод за липса на активна процесуална легитимация на ищцата. Изложените в исковата молба твърдения, че на проведеното на 30.07.2018г. обсъждане между ищцата, Ю. Н. В. – Т. /преживяла съпруга на починалия съдружник Г. Т./ и другия съдружник Г. С. е обсъждано продължаването на търговската дейност на дружеството, обсъждането на текущи и предстоящи проекти и варианти за разпределение на дяловете, не могат да се отъждествят като твърдение за взето решение на Общото събрание за приемане на ищцата като съдружник в „Муратов пропърти“ ООД. В исковата молба ищцата изрично е заявила, че на проведената на 30.07.2018г. среща не са подписани и не са взети решения, касаещи съдбана на дружеството и разпределението на дяловото участие в него. Съгласно константната практика на ВКС при смърт на съдружник в ООД имуществените му права – дяловете на капитала се наследяват, но не и правото на членство. Наследяването на дела на починалия съдружник не е равнозначно на придобиване на членствени права в съответното ООД. В постановеното по реда на чл. 290 ТЗ решение № 161/11.01.2011г. по т. д. № 28/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. е изразено разбирането, че в този случай „наследникът се явява приобретател на дяловете като трето лице за дружеството по смисъла на чл. 129, ал. 1 ТЗ, поради което придобиването на членственото право се подчинява на реда за приемане на нови съдружници; в този случай наследникът не замества и не встъпва в членственото правоотношение на своя наследодател, а би могъл да придобие права на съдружник на собствено основание след решение на Общото събрание, като наследяването има значение само на придобивно основание за дяловете от капитала; приемането на нов съдружник е от компетентността на Общото събрание, поради което при липса на решение за приемане на наследника за съдружник, същият не разполага с неимуществените права по чл. 123 ТЗ; притежаването на дялове по наследство обуславя правото на наследника да получи равностойността на дяловете по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако не заяви желание за бъде приет за съдружник или Общото събрание откаже на наследника да го приеме на съдружник, независимо, че той би могъл да отговаря на законовите изисквания за приемане на съдружник и не са поставени ограничения от такъв характер в дружествения договор“. В подобен смисъл е и решение № 123/06.07.2016г. по т. д. № 239/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че постановеното от въззивния съд определение е съобразено с практиката на ВКС по релевантните правни въпроси.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По релевантните процесуалноправни въпроси е формирана константна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Д. на частната жалбоподателка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК също е неоснователен. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно определение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 434 от 17.10.2018г. по ч. т. дело № 590/2018г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.