ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Nо 80
София, 28.02.2012 година
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 30 / 2012 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба вх. Nо 94/ 05.01.2012 година на М. В. С. от [населено място] срещу Определение Nо 584 от 14. 12. 2011 година , постановено ч.гр.д. Nо 583/2011 година на Върховния касационен съд – състав на II-ро отд. , с което е оставена без разглеждане, като недопустима и е върната частна жалба срещу Определение Nо 361 от 18.04.2011 година постановено по гр.д. Nо 1375/2010 година на ВКС-I отд. по реда на чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване .
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, тъй като не може да се приеме , че постановеното определение по чл. 288 ГПК не е от категорията на преграждащите, както и поради факта , че не е съобразен обжалвания акт- а именно , че с „решението ‘ на окръжния съд се обезсилва решението на първата инстанция и исковото производство се прекратява на основание чл. 100 ГПК / отм./
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от противната страна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е процесуално допустима, от гл.т. на спазване на срок по чл. 275 ал. 1 ГПК , но разгледана по същество- същата е неоснователна .
Обжалваното определение на ВКС- гражданска колегия -II отд. е правилно и законосъобразно. Когато по реда на чл. 274 ал.2 ГПК е предприето обжалване на определение, разглеждането му по същество е обусловено от предвидената в закона правна възможност съдебният акт да е от категорията на обжалваемите. Съгласно ГПК – чл. 274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията , с които се прегражда по-нататъшното развитие на процеса или тези , чието обжалване е изрично предвидено от законодателя.доколкото постановеното определение не е от нито една от посочените категории , то същото се явява необжалваемо и подадената срещу него частна жалба , като процесуално недопустима се оставя без разглеждане и се връща, а образуваното производство се прекратява.
За да остави частната жалба на М. С. без разглеждане , ВКС приел, че определянията по чл. 288 ГПК са необжалваеми. Този извод на съда , направен от друг тричленен състав, е напълно законосъобразен по съображения , които неколкократно са излагани .
О. на касационния съд , постановени по чл. 288 ГПК са необжалваеми, тъй като не попадат в категорията на обжалваемите определения на съдилищата , визирани в чл. 274 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Правото на жалба пред по-горната инстанция произтича от упражненото право на иск за защита на конкретно субективно материално право и правния интерес, делото да се разгледа от по-горния съд поради неудовлетвореност от постановения от съответната инстанция правен резултат.
Правото на страната да обжалва въззивното решение пред касационния съд, като процесуално право да бъдат изчерпи редовните инстанции за разглеждане на едно съдебно исково производство съгласно реда , установен от ГПК , предполага упражняването на правото в срок и по реда , съобразен с действащите процесуални правила.
Определението по чл. 288 ГПК , не е елемент от процеса на разглеждане на делото и неговото движение според правилата на съответната инстанция. Това определение е съдебен акт, извън логичната верига на този процес .Определението по чл. 288 ГПК е ново от гл.т. на процесуалния правопорядък и има за цел да даде разрешение на въпроса дали един съдебен спор следва да бъде разгледан от трета редовна инстанция- касационния съд или не , с оглед на критерии точно установени от законодателя.
С Решение Nо 4 от 16.06.2009 година , постановено по конст.дело Nо 4/2009 година на Касационния съд на Република България бе направен извод , че с дейността на съда, в рамките на селекцията на касационните жалби, Върховният касационен съд не извършва тълкувателна дейност.
Дейността по проверка дали втората инстанция е съобразила постановеното от нея решение по релевирания материално-правен или процесуално-правен въпрос с практиката на ВКС и/или дали въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, или дали поставеният въпрос е от значение за прилагането на закона за уеднаквяване на практиката за в бъдеще по причина на ново законодателство или неуредени хипотези, което би довело и до ново виждане за приложението на конкретния правен институт в практиката на съдилищата, следва да се приеме за специфична правораздавателна дейност, присъща само на касационния съд , но извън правомощията на ВКС на трета редовна, макар и факултативна, инстанция, тъй като изводите за допустимост или недопустимост на касационното обжалване не се свързват с изводи относно правилността на съдебния акт.
Поради естеството на правораздавателната дейност на този неотменен предварителен етап на касационното производство, с определение по чл. 288 ГПК , не се дава конкретно разрешение на процесуален или материално правен спор на страните по делото, поради което и отказът да се допусне касационното обжалване не подлежи на обжалване, тъй като освен че не е изрично предвидено от законодателя , това определение няма преграждащо / от гл.т. развитие на исковия процес/ значение .
С оглед на релвирания довод , че касационният съд не е взел предвид решението на въззивната инстанция , с което е постановено прекратяване на исковото производство, настоящият състав, наред с вече изложените съображения , счита за необходимо да допълни , че след като прекратяването е постановено с въззивно решение , постановено в рамките на надлежно проведено въззивно обжалване , то и реда за неговото обжалване пред третата редовна инстанция не е с частна жалба , а касационна жалба. Всъщност това е и редът за обжалване избран от самата жалбоподателка. Ако същата е считала , че определението за прекратяване на исковия процес се обжалва с частна жалба , е следвало да избере именно този ред за обжалване.
С оглед на тези съображения , обжалваното определение на Върховният касационен съд се явява правилно, законът- чл. 274 ал.1 ГПК, е приложен точно, поради което и частната жалба срещу определението, следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 584/14.12.2011 год., постановено ч.гр.д. Nо 583/2011 година на Върховния касационен съд – състав на II-ро отд. , с което е оставена без разглеждане, като недопустима и е върната частна жалба на М. В. С. срещу Определение Nо 361 от 18.04.2011 година постановено по гр.д. Nо 1375/2010 година на ВКС-I отд. по реда на чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :