2
гр. д. №865/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 80
София, 29.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева гр. д. № 865/2017 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
В. И. Б. е подала молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влезли в сила решения по гр. д. № 8067/1997 г. на Софийски районен съд, ГК, ІІІ – г. о., 60 състав. Твърди, че след смъртта на майка й е намерила документи, от които е узнала, че срещу нея е било водено дело за делба. За това производство не е била уведомявана и не е представлявана от надлежно упълномощен представител, което намира за основание за отмяна на влезлите в сила решения.
Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на молбата и намери следното:
І. Производството по гр. д. № 8067/1997 г. на СРС,ГК, 60-ти състав е било образувано по иск предявен от Н. С. срещу Д. Ч., Т. П., С. Б. и молителката В. Б. за делба на два апартамента, разположени в таванския етаж в сградата с административен адрес [улица] (бивша Д. Х.) в [населено място].
В производството по допускане на делбата молителката е била представлявана от адв. Н., който е бил упълномощен да представлява и майка й Т. П. и брат й С. Б., които са живеели в имота, предмет на делба. Между страните е бил сключен и договор за правна помощ на 18.02.1998 г., приложен по делото. В проведеното съдебно заседание на 17.05.2000 г. молителката се е явила лично и е взела становище по иска.
Решението за допускане на делбата от 18.07.2003 г. по гр. д. № 8067/1997 г. на СРС е било обжалвано с въззивна жалба и от молителката, която е представлявана от адв. Т., преупълномощена от адв. Н.. С решение от 24.02.2006 г. по гр. д. № 1834/2004 г. на СГС е било оставено в сила.
В касационното производство, образувано по касационна жалба подадена от името на молителката и нейните майка и брат, тя е била представлявана от адв. Б., упълномощена на 3.11.2006 г., с която е сключен и договор за правна помощ. В изпълнение на дадените пълномощия на 07.11.2006 г. адв. Б. е депозирала писмена защита, в която е обосновала искането на доверителката си за уважаване на касационната жалба. Така извършеното действие от процесуален представител потвърждава извършените до този момент действия от името на молителката от предходните процесуални представители. Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 01.12.2006 г., когато с решение № 533 от същата дата по гр. д. № 283/2006 г. на ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 218, ал.1, б. „А” ГПК отм. е потвърдено въззивното решение по гр. д. № 1834/2004 г. на СГС, с което е потвърдено първоинстанционното. Твърдението на молителката, че за решението е узнала едва след смъртта на майка си се опровергава от доказателствата по делото.
Спрямо дата на постановяване на решението на ВКС, което не подлежи на съобщаване, молбата за отмяна на решението по допускане на делбата е подадена след преклузивния срок, поради което е недопустима.
ІІ. Недопустима е и молбата за отмяна на решението, постановено във втората фаза на делбата за извършването й № ІІ-60-40 от 19.04.2011 г. То е било обжалвано пред СГС от Т. П., С. Б. и В. Б.. Жалбата е изготвена от адв. П. Т., като техен пълномощник. Липсва доказателство нейният пълномощник адв. Н. да е преупълномощил адв. Т. за извършване на процесуални действия от нейно име. По въззивната жалба е образувано гр. д. № 8751/2011 г. на СГС. На 20.03.2012 г. адв. П. М., действаща като пълномощник на В. Б., е подала молба по делото с искане да й се предостави копие от отговора по въззивната жалба. Към молбата е представено пълномощно (л. 18), от което се установява, че молителката е упълномощила адвокатите Б. Т., Х. П. и мл. адв. П. М. да я представляват във въззивната производство, както и да завеждат дела и да я представляват по тях до окончателното им завършване.
Препис от решението на въззивния съд, обявено на 31.07.2013 г., е бил връчен на страната чрез пълномощника й адв. П. на 20.09.2013 г. (л.61 от делото). Въззивното решение е било обжалвано от Т. П., С. Б. пред ВКС, по която касационна жалба е образувано гр. д. № 55/2014 г. Препис от касационната жалба е бил връчен на пълномощника на молителката Б. адв. Б. Т. на 24.10.2013 г. (л. 26). С определение № 50 от 06.02.2014 г. по гр. д. № 55/2014 г., постановено в производство по чл. 288, ал.1 ГПК, не е допусната касационна проверка на въззивното решение. От тази дата решението по извършване на делбата от 19.04.2011 г. по гр. д. № 8067/1997 г. на СРС, е влязло в сила. Тъй като определението на ВКС не е подлежало на съобщаване на страната, от същата дата е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като то е могло да бъде узнато от страната или процесуалните й представители при добросъвестно упражняване на процесуалните права. Тримесечният срокът е изтекъл на 06.05.2014 г., а молбата за отмяна е подадена на 15.02.2016 г. значително след срока. Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото да се иска проверка на влязло в сила решение по реда на извънредния способ – отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, поради което подадена молба е недопустима. Това е основание да се остави без разглеждане като се прекрати производството, образувано по нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на В. И. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влезли в сила решения от 18.07.2003 г. за допускане на делба и от 19.04.2011 г. за извършване на делбата, постановени по гр. д. № 8067/1997 г. на Софийски районен съд, ГК, ІІІ – г. о., 60 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 865/2017 г. по описа на ВКС, І г. о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на молителката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: