О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 31.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 604 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.248 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Е.” АГ, Германия против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 369 от 15.02.2012 год., по гр.д.№ 117/2012 год., с което е потвърдено определението на Софийски градски съд от 12.09.2011 год., по т.д.№ 843/2009 год. за оставяне без уважение искането на настоящия частен касатор, основано на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.78, ал.5 ГПК.
С частната касационна жалба се поддържа оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че делото представлява фактическа и правна сложност, поради което заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е завишено, позовавайки се на отсъствие на такъв международен елемент, който е повлиял върху последното и липсата на необичайност в поисканите в хода на процеса експертизи, която предвид предмета на спора да обосновава усложненост на необходимите правни действия, осъществени от повереника на страната.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3, т.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението на частния жалбоподател е, че възприетото от въззивния съд разрешение по обуславящия изхода на делото въпрос на процесуалното право -„Какви са критериите за действителна фактическа и правна сложност, които съдът следва да обсъди при преценка за наличието на прекомерност в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК ? ” е в противоречие със съдебната практика. Като израз на последната са посочени определение № 107/ 20.04.2011 год., по гр.д.№ 873/2010 год. на ІІ г.о. и определение № 842/ 05.12.2011 год., по ч.т.д.№ 715/2011 год. на І-во т.о..
Същевременно, според изложеното, по отношение на разрешените от Софийски апелативен съд процесуалноправни въпроси: 1. „Какво превишение на минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 год. за дела с неоценяем интерес може да обуслови извод на съда за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК и дали тридесеткратното превишение на същото е прекомерно? и
2. „Допустимо ли е съдът да се позове единствено на правната, а не на фактическата сложност на делото при преценка е приложимо основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд от категорията определения по чл.274, ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните за съдилищата страната постановки по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо дали са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, като самата преценка за допустимост се извършва с произнасяне по съществото на подадената частна касационна жалба.
В разглеждания случай е налице такава вероятност за недопустимост на обжалваното въззивно определение на Софийски апелативен съд, доколкото пред същия въззивен съд към датата на подадената от настоящия частен касатор частна жалба вх.№ 88278/07.10.2011 год. срещу постановеното по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК определение на Софийски градски съд от 12.09.2011 год., по т.д.№ 843/2009 год. е било висящо въз.т.д.№ 1566/2011 год..
Същото е образувано по подадената от Е.” АГ, въззивна жалба вх.№ 27940/29.03.2011 год. срещу първоинстанционното решение на СГС № 214 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 843/2009 год..
Следователно при отсъствие на произнасяне по подадената от настоящия частен жалбоподател, в качеството му на въззивник, въззивна жалба, въз основа на която е образувано възз.т.д.№ 1566/2011 год. за въззивния съд, съгласно процесуалното правило на чл.248, ал.3 ГПК, отсъства процесуална възможност да се произнесе самостоятелно в отделно частно производство по подадената частна жалба срещу постановеното от СГС определение по чл.248 ГПК по т.д.№ 843/2009 год..
Или от обстоятелството, че по силата на чл.81 ГПК съдът е задължен да се произнесе по искането за разноски, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, а отговорността за същите и при процесуалната уредба за присъждането им по действащия ГПК – чл.78 и сл. ГПК, е поставена в зависимост от изхода на възникналия гражданскоправен спор, който с подаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на СГС по т.д.№ 843/2009 год. от страна на ответника „Е.” АГ е пренесен във въззивната инстанция, се налага правен извод, че като се произнесъл по реда на чл.274, ал.2, т.2 ГПК по подадената от страната частна жалба срещу постановеното от СГС определение по чл.248 ГПК, преди и без да се произнесе по въззивната жалба на същата срещу първоинстанционното решение по т.д.№ 843/2009 год., предмет на исканото изменение в частта му за деловодните разноски въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 369 от 15.02.2012 год., по гр.д.№ 117/2012 год., по частна касационна жалба на „Е.” АГ, Германия с вх.№ 3406/ 03.04.2012 год.
ОБЕЗСИЛВА въззивното определение на Софийски апелативен съд № 369 от 15.02.2012 год., по гр.д.№ 117/2012 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба на „Е.” АГ, Германия с вх.№ 27940/ 29.03. 2011год. срещу решение на Софийски градски съд № 214 от 21.02.2011 год., по т.д.№ 843/2009 год., предмет на образуваното пред същия съд в. т. д.№ 1566/2011 год. и след нея по частна жалба вх. на СГС № 88278 от 07.10.2011 год. също на „Е.” АГ, Германия.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: