1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 31.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4660 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. срещу решение № 3236/2019г. по в. гр. дело № 4052/2018г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 298522/19.12.2017г. по гр. дело № 67828/2016г. на Софийски районен съд, постановено по молба с правно основание чл. 128 СК, и вместо него е постановено друго решение, с което е изменен определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения между детето на ответниците по молбата Д. К. и И. К. / [дата на раждане] / – Е. Р. К., род. на 06.10.2014г., и бабата и дядото на детето по бащина линия – И. К. / [дата на раждане] / и И. К., като е постановено всички срещи между молителите и детето да се осъществяват на територията на Република България: първите шест да се проведат всяка първа и трета неделя на месеца от 09 ч. до 13 ч. в Детски контактен център, [населено място], пл. Македония № 1, следващите двадесет и шест – по същото време, но в свободно избрана локация, а след това – всяка първа и трета неделя на месеца от 10 ч. до 17 ч. и една седмица през лятото, несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че съдът не е извършил цялостна преценка на всички обстоятелства, засягащи физическото, психическо и нравствено развитие на малолетното дете, като не е осигурил в пълна степен защитата на интересите му. Моли за отмяна на постановеното решение и за връщане на делото на друг състав на същия въззивен съд за ограничаване на определения режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо по бащина линия, при обсъждане на възможните вредни последствия, които биха могли да настъпят за детето.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът Д. К. навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество?“, разрешен в противоречие с т. 1 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2. „Следва ли съдът да обсъди не отделни, а съвкупността от всички конкретно установени по делото обстоятелства, при преценката относно интересите на детето при спор по иск по чл. 128 СК, както прави това при определяне на личните отношения между децата и родителите?“, разрешен в противоречие с решение № 215/21.06.2011 г. по гр.д. № 1325/2010 г. на ВКС, III г.о.; 3. „Трябва ли въззивният съд в мотивите си задължително да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и да посочи конкретни пороци, ако има такива и следва ли, когато отмени първоинстанционното решение като неправилно, да посочи в какво се състои неправилността?“, разрешен в противоречие с решение № 57/19.05.2017г. по гр.д. № 3457/2016г. на ВКС, I г.о.; 4. „Приложими ли са и как се съотнасят критериите за интерес на детето, посочени в чл. 59, ал. 4 СК с критериите, посочени в пар. 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето при определяне на мерки за личните отношения на детето и неговите баба и дядо?“, разрешен различно в решение № 140/10.07.2015г. по гр.д. № 3356/2014г. на ВКС, IV г.о., и 5. „Необходимо ли е с оглед охраняването на най-добрия интерес на детето и предвид противоречивите интереси на неговите родители – законни представители, на малолетното дете да бъде назначен и защитник – особен представител по смисъла на чл. 29 ГПК в производството по чл. 128 СК?“, разрешен в противоречие с определение № 424/17.06.2015г. по гр.д. № 2482/2015г. на ВКС, Четвърто г.о..
Ответниците по касационната жалба – И. К. и И. К. /баба и дядо на детето/, депозират писмен отговор в законоустановения срок, в който заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Излагат аргументи по съществото на спора в подкрепа на постановеното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалбата – И. К. /баща на детето/, не представя отговор в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебно решение, постановено по молба с правно основание чл. 128 СК, подлежащо на касационно разглеждане, съгласно действащата редакция на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания правен резултат въззивният съд е приел, че е сезиран с молба с правно основание чл. 128 СК за определяне на режима на лични отношения между детето на ответниците Д. К. и И. К. – Е. Р. К., и неговите баба и дядо по бащина линия – И. К. /роден 1955г./ и И. К.. От представените по делото писмени документи се установява, че ответниците Д. К. и И. К. са родители на детето Е. Р. К., [дата на раждане] , а ищците са родители на първия ответник /баща на детето/. Към момента на разглеждане на делото пред въззивната инстанция, ответниците са били в производство по развод, като са спазвали режим на лични отношения между бащата И. К. и детето Е. Р. К. съгласно определение от 12.05.2017г. по гр.д. № 6590/2016г. на СРС. От социалния доклад на Дирекция социално подпомагане – Лозенец е направен извод, че бабата и дядото са установявали контакт с внучката си за по няколко часа, няколко пъти в рамките на 2018г.. По въззивното дело е прието заключение на съдебнопсихологична експертиза, неоспорено от страните, изготвено въз основа на непосредствени впечатление на назначения психолог, според което няма пречка и би било само от полза за детето да осъществява ежемесечен контакт със своите прародители, като е препоръчително срещите да се осъществяват без присъствието на майката, която прехвърля своето отрицателно отношение към бабата и дядото върху дъщеря си.
Въз основа на събраните доказателства и личните си възприятия, СГС е счел, че за Е. Р. е в интерес да поддържа лични отношения със своите баба и дядо по бащина линия, които са високоинтелигентни хора с интереси и социална насоченост, осведомени за всички физически и психологически грижи, които следва да се полагат за детето. Уточнил е, че ищците са силно мотивирани да полагат всестранни грижи за отглеждането и възпитанието на детето, като не може да се приеме, че са налице основания да се счете, че контактът с тях би оказал негативно отражение върху развитието на внучка им. Посочил е, че емоционалното състояние на детето и липсата на привързаност към бабата и дядото се дължат основно на негативното отношение на майката спрямо родителите на съпруга й, тъй като, само по себе си, детето няма отрицателни възприятия и чувства към своите прародители. Уточнил е, че грешката, която са допуснали в миналото ищците – да отделят детето от майка му, макар и в изпълнение на съдебен акт на унгарска юрисдиция, отменен в последствие, не би могла да оправдае лишаване или неоправдано ограничаване на контактите между детето и ищците, като напротив – необходимо е да бъдат установени лични отношения, които да спомогнат за формирането и засилването на емоционалната близост помежду им.
При горепосочените фактически и правни съображения, въззивният съд е приел за подходящо всички срещи между ищците и детето да се осъществяват на територията на Република България, като първите шест да се проведат всяка първа и трета неделя на месеца от 09 часа до 13 часа в Детски контактен център, [населено място], следващите двадесет и шест – по същото време, но в свободно избрана локация, а след изтичане на тези 16 месеца – всяка първа и трета неделя на месеца от 10 часа до 17 часа, както и една седмица през лятото, несъвпадаща с платения годишен отпуск на майката.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на делото и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета му и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение.
Първите три процесуалноправни въпроса и четвъртият материалноправен въпрос, касаещи процесуалните задължения на съда при събиране и преценка на доказателствения материал и правомощията му при отмяна или изменение на първоинстанционен съдебен акт, както и критериите за преценка при защита интересите на детето, изпълняват изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС, вкл. с цитираната от него в касационната жалба. С оглед изискуемата от закона защитата на най-висшия интерес на малолетното дете, въззивният съд е събрал необходимите доказателства, като е постановил решението си след извършване на подробен и съвкупен анализ на целия събран по делото доказателствен материал. Обсъдил е задълбочено заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебнопсихологична експертиза, като е взел предвид както благоприятните данни за личността на ищците, така и сведенията за отрицателното въздействие, което майката оказва върху детето си, отразявайки в него собственото си негативно отношение към бабата и дядото. Обсъдил е желанието и възможността на ищците да полагат цялостни грижи за отглеждането и възпитанието на внучката си, както и необходимостта между детето, от една страна, и баба му и дядо му от друга, да се установят чести контакти с цел пораждане и развитие на връзката между лицата. Макар и без да се позовава на конкретни законови разпоредби, съдът е извършил преценка на особеностите на конкретния случай, продиктувани от влошените отношения между майката на детето и ищците вследствие на предишни семейни конфликти, като е счел, че с цел постигане на душевна и емоционална стабилност у детето, е редно срещите между него и прародителите му да се осъществяват без присъствието на майката. Видно от постановения съдебен акт, въззивният съд е счел първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо. Досежно правилността му, изразяваща се в случая в несъвпадение във вижданията по отношение на режима на лични отношения между лицата, аргументирано е посочил изводите си, налагащи по-свободен режим на срещи между детето и неговите баба и дядо, държейки сметка, както за интересите на ищците, така и, преди всичко, за тези на детето, поради които е предвидил два плавни преходни периода с цел установяване на спокойни и стабилни роднински отношения. С оглед на това, не са налице твърдените противоречия с практиката на ВКС, т.е. не е осъществено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следователно въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол по горепосочените правни въпроси.
Последният формулиран в изложението въпрос не изпълнява изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Същият не съставлява част от предмета на делото и не е обусловил правните изводи на съда за изменение на определения режим на лични отношения между бащата и дядото и внучето. Следва да се посочи, че макар за съда да съществува служебно задължение всякога да следи за интереса на засегнати от спора деца, особен представител може да се назначи само на страна в производството. В конкретния случай, детето не е, а и не следва да бъде, конституирано като страна в процеса, поради което съдът не би могъл да назначи особен представител – адвокат, който да брани интересите му. Липсата на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК прави безпредметно обсъждането на твърдяното допълнително такова по т. 1 от същата разпоредба. Само за пълнота следва да се посочи, че противоречие с практиката на ВКС по зададения въпрос не е налице. Цитираното от касатора определение на ВКС е неотносимо към настоящото производство, образувано по молба с правно основание чл. 128 СК /спорна съдебна администрация/. В него съдът е обсъждал необходимостта от преценка за назначаване на особен представител с оглед защитата интересите на малолетно дете, което обаче е било ищец в производството по делото, каквото то не е в производството по чл. 128 СК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 3236 от 07.05.2019г. по в. гр. дело № 4052/2018г. на Софийски градски съд, ГО, Втори брачен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.