О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 04.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание двадесет и пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 966/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Д. Л. А. срещу въззивно решение №1943 от 27.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №1763/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в, с което е потвърдено решение от 20.02.2014г., постановено по гр.д.№11290/2012г. по описа на СГС, І г.о.,13 с-в.
В касационната жалба на Д. А. се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Твърди се, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява виновното поведение на водача на багера Д. М., което обстоятелство обуславя отговорността на ответника „Гаранционен фонд” по чл.288 ал.1т.2 КЗ за обезщетяване на претърпените от касатора неимуществени вреди. Сочи се, че изводът на въззивния състав, че маневрата на водача на багера не е представлявала опасност за другите участници в пътното движение, е необоснован и че този извод е направен в противоречие със съдебната практика. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявения иск с присъждане на разноски по реда на чл.38 ЗА.
В приложеното към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието, визирано в чл.280, ал.1 т.2 ГПК, без да се сочат конкретни въпроси. В изложението се излагат съображения в подкрепа на тезата, застъпена в касационната жалба, че въззивният съд не е взел предвид, че от доказателствата по делото се установява противоправното поведение на водача на багера. Сочи се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, относно виновността на водача, който е участвал в ПТП като е шофирал с превишена скорост.
В писмен отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „Гаранционен фонд” – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, поради липсата на основанията за това, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се поддържа, че оплакванията на касатора са свързани изцяло с твърдения за наличие на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, които са неотносими за допускането на касация. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Третото лице-помагач на ответника Д. Л. М. не е депозирал писмен отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 20.02.2014г., постановено по гр.д.№11290/2012г. по описа на СГС, І г.о.,13 с-в. е отхвърлен изцяло предявения иск от Д. Л. А. против „Гаранционен фонд” с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б”а” КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.09.2008г. в [населено място]. С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение №1943 от 27.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №1763/2014 г. по описа на САС, 10 с-в, е потвърдено първоинстанционното решение на СГС.
В обжалваното решение въззивният състав е приел за установено, че на 19.09.2008г. около 16ч. в района преди КПП-П. е настъпило ПТП, при което е пострадал ищеца Д. А. – водач на л.а. БМВ с рег. [рег.номер на МПС] . В решението е посочено, че в резултат на произшествието ищецът е получил травматичните увреждания, подробно описи в заключението на вещото лице по приетата медицинска експертиза. Въз основа на представените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по извършената пред първата инстанция автотехническа експертиза, въззивният състав е приел, че водачът на багер „ДН 113” Д. М. е предприел маневра „завиване в ляво” и пресичане на главен път І-19 след подаване на светлинен сигнал. В същото време по главния път в посока от [населено място] към к.к. „Слънчев бряг” се е движил лекия автомобил БМВ, управляван от ищеца Д. А. със скорост от около 90 км./ч. След като е забелязал маневрата на водача на строителната машина, ищецът е предприел аварийно спиране и завиване на ляво, след което автомобилът е излязъл от пътното платно и е се е ударил с предна лява гума в намиращо се до пътя дърво.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е прието, че пътнотранспортното произшествие е станало по изключителна вина на ищеца, въззивният състав е посочил, че от заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза се установява, че ако автомобилът на ищеца се е движил със скорост 60 км.ч., багерът не попада в опасната зона за спиране, т.е. при скорост от 60 км.ч. на лекия автомобил ударът би бил предотвратим от техническа гледна точка. Въззивният състав е възприел становището на първоинстанционния съд, че позволената скорост в участъка на пътя, където е станало произшествието е 50 км.ч. На тази база в обжалваното решение е направен извода, че единствено виновен за произшествието е ищецът Д. А., което изключва отговорността на ответника „Гаранционен фонд по чл. чл.288 ал.1 т.2 б”а” КЗ за обезщетяване на вредите, причинени от водача на багера, за който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният състав се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос без обаче да формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението е посочено единствено, че материалноправният въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, е относно виновността на водача, който е участвал в ПТП като е шофирал с превишена скорост. Дори да се приеме, че посоченото съждение в изложението има характера на въпрос, то този въпрос е зададен общо и не може да бъде квалифициран като въпрос от значение за изхода на конкретното дело по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Виновността на водача на МПС се преценява с оглед конкретните факти по делото, а не по принцип. Отделно следва да се има предвид, че оплакванията в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се отнасят до правилността и обосноваността на обжалваното решение, които не могат да бъдат преценявани в производството по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това в случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, релевирана от касатора. С касационната жалба не се представят влезли в сила съдебни решения, от които да е видно, че е налице противоречива съдебна практика при решаване на въпроси относно спорове по аналогични казуси. С представеното решение №106/15.10.2012г. по т.д.№618/2011г. е даден отговор на въпрос, свързан с преценяване размера на съпричиняване, който въпрос не е относим по настоящия правен спор.
По изложените съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване на решение №1943 от 27.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №1763/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в. На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 и чл.78 ал.8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Гаранционен фонд” сумата 1 522.50 лв. – дължимо юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба, определено по реда на чл.9 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / 75% от минималното възнаграждение от 2 030 лв. – определено по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1943 от 27.10.2014 г., постановено по в.гр..д. №1763/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 с-в.
ОСЪЖДА Д. Л. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] да заплати на „Гаранционен фонд” – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица] сумата 1 522.50лв. /хиляда петстотин двадесет и два лева 50ст./ – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :