1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София 06.02.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 273 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. К. И. А. срещу определение № 2426 от 04.11.2013г. по гр. дело № 3001/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е потвърдено разпореждане от 12.04.2013г. по т. дело № 2382/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав, с което е върната частната жалба на [фирма] срещу определение от 16.10.2012г. по делото за допускане на обезпечение на предявените искове.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като частната жалба е подадена в предвидения от закона срок, с нея е поискано на основание чл. 63 ГПК срокът да бъде продължен с три дни, считано от приключване на В. празници, но съдът не се е произнесъл по това искане. Релевира доводи, че липсата на съдебен акт за удължаване на срока за конкретизиране на частната жалба води до ограничаване правото на страната да участва в процеса. Поддържа становище, че дори и срокът да не е продължен, то въззивният съд следва да се произнесе по същество по частната жалба.
Частният жалбоподател излага основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ „въпроса искът да е подкрепен с убедителни доказателства”;
2/ „въпроса за размера на внесената гаранция”.
По отношение на първия въпрос се позовава на определение № 684/27.11.2009г. по ч. гр. дело № 183/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и определение № 760/30.12.2009г. по ч. гр. дело № 691/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., а относно втория въпрос твърди противоречие с определение № 140/18.03.2011г. по ч. гр. дело № 133/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 394/01.12.2008г. по ч. гр. дело № 1602/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Ответникът [фирма], Италия, [населено място] чрез адв. Г. П. Б. оспорва частната касационна жалба и релевира доводи за нейната недопустимост поради необжалваемост пред ВКС на определенията на въззивните съдилища, с които те се произнасят по повод допуснато обезпечение на иска. Поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът излага и съображения за недопустимост на частна жалба вх. № 51493/29.04.2013г. /по която Софийски апелативен съд се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция определение/ поради просрочие, евентуално за правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и изложените от частния жалбоподател доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането от 12.04.2013г. по т. дело № 2382/2012г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав, с което е върната частната жалба на [фирма] срещу определение от 16.10.2012г. по делото за допускане на обезпечение на предявените искове, въззивният съд е приел, че разпореждането е валидно и допустимо. Изложил е съображения, че частният жалбоподател не е посочил конкретни доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, не е конкретизирал оплакванията си и впоследствие, поради което съгласно чл. 269 във връзка с чл. 278, ал. 4 ГПК проверката на обжалвания съдебен акт се изчерпва до неговата валидност и допустимост. Липсата на нарочно определение за продължаване на срока за конкретизация е прието за ирелевантно, тъй като частният жалбоподател е имал възможност в рамките на поискания от него срок и впоследствие да изложи конкретните си твърдения.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частния жалбоподател правни въпроси за необходимостта искът да е подкрепен с убедителни доказателства и за размера на внесената гаранция са ирелевантни, тъй като не са от значение за спора и по тях въззивният съд не се е произнесъл в обжалваното определение. Тези въпроси са от значение за правилността на определението на СГС, с което е допуснато обезпечение на предявените искове, но не и за разпореждането на СГС, с което е върната частната жалба на ответника срещу определението по обезпечение на иска, респективно за правилността на определението на САС – предмет на настоящата частна касационна жалба, с което това разпореждане е потвърдено.
Направените оплаквания в частната касационна жалба за неправилност на въззивното определение представляват касационни основания, но не и основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2426 от 04.11.2013г. по гр. дело № 3001/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.