О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 06.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1651 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдика на „Мулти Фейс“ЕООД/н/ против Решение № 769 от 02.04.2019г. по т.д.№ 543/2019 на САС, ТО, 6 състав за потвърждаване на решението по т.д.№ 7413/2016г. на СГС. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете с правно основание чл.647,ал.1,т.3 ТЗ и чл.108 ЗС, предявени от синдика на „Мулти Фейс“ЕООД/н срещу „Мулти Фейс“ЕООД /н/, С. А. Х. и З. А. А., граждани на Ирак за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелното дружество покупко-продажбата на недвижим имот /апартамент с площ 93 кв.м. в[жк], [населено място] с прилежащо мазе/, предмет на нот.акт № 163, том І, рег.7149, нот. дело № 143/2012г. на нотариус Л.С. с район на действие РС С. и за осъждането на ответниците – физически лица да предадат владението на имота.
В касационната жалба се поддържат касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаването на исковете.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:
1/След като съгласно константната практика на ВКС, критерият за значително превишаване на даденото спрямо полученото по смисъла на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ се преценява във всеки конкретен случай, трябва ли съдът да формира крайния си извод за наличие или липса на този критерий на база всички събрани по делото доказателства и трябва ли да анализира в мотивите си всяко от доказателствата поотделно, респ. да определи до каква степен то е повлияло при формирането на този извод и какви са причините за това. Поддържа се, че при формирането на изводите си относно еквивалентността на престациите въззивната инстанция се е основала „изключително на база показанията на единствения свидетел и е пренебрегнала заключението на съдебно оценителната експертиза без да изложи мотиви защо счита, че разминаване от 19% или 13 710лв. не е значително“. Въведена е допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на цитирани решения по чл.290 ГПК.
2/Поддържа се, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280,ал.2,предл.трето ГПК поради неговата очевидна неправилност. Този порок е аргументиран със съображения, че съдебният акт е постановен contra legem, тъй като са налице всички юридически факти, визирани в хипотезата на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ, както и с доводи за нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор – кредитиране показанията на единствения свидетел и пренебрегване заключението на оценителната експертиза.
В писмен отговор ответниците С. А. Х. и З. А. Х. оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на САС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно извършването на възмездната сделка в рамките на законоустановения в разпоредбата на чл.647,ал.1 ТЗ срок. Като спорен е разграничила въпроса дали даденото по нея значително надхвърля насрещната престация. Посочила е, че разликата в двете цени /средната пазарна стойност, определена в съдебно оценителната експертиза 85 210лв. и продажната цена 71 500лв./ като относителна стойност е 19%, а като абсолютна – 13 710лв. Обосновала е, че тази разлика не може да бъде възприемана като значителна по смисъла на приложимата разпоредба на чл.647,ал.1,т.3 ТЗ. Изложените аргументи са: от гледна точка на характеристиките на имотния пазар, цената, на която е сключена сделката, не се отклонява необичайно от установените с оглед търсене-предлагане цени на имоти в този вид в[жк]в края на 2012г.; от съществено значение е, че предмет на сделката е апартамент, продаден с много недостатъци, вследствие на некачествено изпълнение на голяма част от строителните работи, а наличието на недостатъци е основание за отбив в цената. Изложени са обстойни съображения за неоснователност на довода на синдика на несъстоятелното дружество за прилагане по аналогия при преценката за значителност на несъответствието на разпоредбата на чл.210 ЗЗД, както и за неоснователно позоваване на оценката на лицензиран оценител, извършена в производството по несъстоятелност. Даден е отговор и на довода във въззивната жалба на синдика относно кредитирането на показанията на изслушания свидетел. Прието е, че свидетелят е очевидец, съсед на купувачите, показанията относно некачественото строителство изцяло кореспондират с установеното от назначеното от съда вещо лице, извършило оглед на процесния апартамент.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Поставеният като процесуален въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които са ирелевантни за предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол. Изводът налице ли е еквивалентност на престациите е правен извод. Заключението на експертизата изяснява единствено факти, въпроси, за които са необходими специални знания, а преценката им и подвеждането им под правната разпоредба е в дискреционната власт на съда. Паралелно с това заложената във въпроса теза за отсъствие на цялостна преценка на доказателствата и аргументираност на правните изводи е несъответна и не кореспондира на изложените от въззивната инстанция мотиви. Видно е от възпроизведените съображения на САС, че заключението на експерта е обсъждано наред с останалите гласни доказателства, поради което въпросът е некоректно поставен. Той е извън съдържанието на въззивния акт и не съответства на правните доводи на апелативния съд – на съображенията, че показанията на свидетеля относно недостатъците в строителството на продадения имот кореспондират на установеното от вещото лице при огледа му /апартаментът не е ремонтиран след покупката/. Несъответен е и на аргументите, изложени като основание за кредитиране на свидетелските показания, поради което не може да послужи като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. В тази хипотеза безпредметно е обсъждането на въведените от касатора допълнителни основания.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването, основано на довода за очевидна неправилност. Като е обсъдила надлежно въведените в предмета на спора и поддържани в жалбата доводи, въззивната инстанция не е допуснала нарушение, попадащо в хипотезата на очевидна неправилност, която да може да бъде констатирана без извършване на касационна проверка на обжалвания акт. Очевидна неправилност ще е налице при постановен съдебен акт в явно нарушение на закона или извън закона – прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, при явна необоснованост в резултата на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, при нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.
Преценката дали е налице очевидна неправилност в настоящия случай предпоставя и изисква детайлна проверка, съпоставяне и анализ на материалите по делото – на събраните гласни доказателства /експертиза и свидетелски показания/. Поради това доводът за очевидна неправилност почива на твърдения пряко релевантни към основанията за касиране, преценката на които е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. При твърдението си, че въззивният акт е постановен contra legem, касаторът не държи сметка за констатациите на вещото лице, послужили при преценката на съда за еквивалентност на престациите – че апартаментът е продаден в степен на завършеност, изпълняваща минималните изисквания за въвеждане в експлоатация, както и за безспорното по делото обстоятелство, че данъчната оценка на имота съвпада с продажната му цена.
Несъстоятелното дружество следва да заплати разноските за производството по чл.288 ГПК на С. А. Х. – 1000лв. и на З. А. А. Х. – 995лв., поискани с отговора на касационната жалба, за които е представен списък по чл.80 ГПК. Разноските са доказани с представените договори за правна защита и съдействие, в които е отразено заплащането на договореното възнаграждение в брой.
Постъпила е и частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на синдика на несъстоятелното дружество срещу Определение № 6358 от 06.12.2018г. по т.д.№ 7413/2016г. на СГС, с което е допуснато изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и „Мулти Фейс“ЕООД/н/ е осъдено да заплати на ответниците – физически лица разноски за първоинстанционното производство, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Твърди се, че въззивното решение в частта, имаща характер на определение е недопустимо, тъй като молбата по чл.248 ГПК е била подадена от пълномощника на ответниците-физически лица след изтичането на 14 дневния срок. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса за задължението на съда да мотивира своя акт. Посочва се, че въззивната инстанция е отказала да коментира довода, че адвокатите като упражняващи свободна професия нямат право на годишен отпуск като „фриволно твърдение“. Поставени са и въпроси дали адвокатите имат право на платен годишен отпуск и какви доказателства следва да представят в съда, за да докажат ползването, респ. могат ли на това основание да откажат получаване на съобщения по конкретното дело.
Искането за допускане на частното касационно обжалване е неоснователно.
Твърдението за недопустимост е било въведено пред въззивната инстанция и тя го е обсъдила и се е произнесла по него, аргументирайки неоснователността на тезата, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.248,ал.1,предл първо ГПК. В тази хипотеза допускането на касационното обжалване предпоставя формулирането на правен въпрос, относим към изложените съображения от въззивната инстанция, какъвто въпрос не е посочен.
Независимо от изложеното, отсъства основание за преценка въззивният акт в тази част на е недопустим, тъй като съобщението до пълномощника на ответниците-физически лица за изготвеното първоинстанционно решение, на което частният касационен жалбоподател се позовава, за да аргументира тезата си за просрочие на молбата по чл.248 ГПК, не е надлежно връчено на адвоката. Длъжностното лице, връчващо призовката е констатирало, че той е в годишен отпуск. При тази информация първоинстанционният съд е разпоредил ново връчване, извършено редовно на 25.09.2018г., а молбата по чл.248 ГПК е подадена на 02.10.2018г.
Твърдение за процесуално нарушение, а не обща предпоставка за допускане на касационното обжалване с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е искането за допускане на частното касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да мотивира своя акт.
Не следва частното касационно обжалване да бъде допуснато по групата въпроси относно правото на адвокатите на годишен отпуск, тъй като тезата на касатора е, че в конкретния случай адвокатът е отказал да получи съобщението за изготвеното решение поради годишен отпуск, а въззивната инстанция изрично е мотивирала, че такъв отказ от страна на пълмомощника не е заявен; че връчителят не е отбелязал отказ за приемане на съобщението, а само причината да не връчи съобщението. Релевантен правен въпрос по приложението на чл.51,ал.3 ГПК касаторът не формулира, поради което питането дали адвокатите имат право на годишен отпуск не е обуславящо изхода на процеса относно присъдените от първоинстанционния съд разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 769 от 02.04.2019г. по т.д.№ 543/2019 на САС, ТО, 6 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение и в частта за оставяне без уважение на частната жалба на синдика на„Мулти Фейс“ЕООД/н/.
Осъжда Мулти Фейс“ЕООД/н/ да заплати на С. А. Х. сумата 1000лв. и на З. А. А. Х. сумата 995лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: