О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
[населено място], 07.02.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 343/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] за отмяна на решение № 66 от 13.02.2012г. по в.гр.д. № 38/2012г. на Русенския окръжен съд. С това решение е отменено решение № 1812 от 19.10.2011г. на Русенския районен съд по гр.дело №3884/2011г., с която е уважен установителния иск на касатора по чл.422 ГПК и е постановено друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят счита, че допустимостта на касационната жалба произтича от “ 1. касае се до правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е решен в обжалваното въззивно решение, включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело 2. цитирания казус намира широко приложение и е от съществено значение не само за Б. Д. ЕАД, но и за всички кредитни институции. Произнесени са противоречини решения на двете инстанции по поставения правен казус” Като допълнителен критерий се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представени са ксерокопия на решенията на Русенския районен съд и Русенския окръжен съд, предмет на касационно обжалване.
В писмен отговор Х. Т. П. от [населено място] счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като касаторът не формулира правен въпрос по смисъла на закона, а представените съдебни актове не обосновават допълнителната предпоставка по т.2. Направено е искане за присъждане на разноски в размер съгласно договор за правна защита и съдействие от 3.04.2012г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, срещу валидно въззивно решение, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да отхвърли иска по чл.422 ГПК, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответницата – длъжник по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6331/2010г. на Р., с което е оспорено вземането на банката по основание и размер. Представеният от заявителя документ – извлечение от счетоводните книги на банката е преценен като такъв по чл.417, т.2 ГПК, но при направено оспорване в отговора на исковата молба на вземането по установителния иск, сам по себе си документът не квалифицира иска като основателен и доказан доколкото вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват съобразно тяхната редовност и други обстоятелства по делото / арг. от чл.182 ГПК/. На второ място съдът е приел, че ищецът е бил задължен при направеното оспорване да установи съществуването и изискуемост на вземането при наличие на основанията по чл.20, т.3 от Общите условия за предоставяне на кредита по договора от 31.03.2008г. Според цитираната клауза на Общите условия на договора, кредиторът може да обяви за предсрочно изискуеми отпуснати на кредитополучателя и други кредити, независимо от тяхната редовност, когато един от кредитите е предсрочно изискуем, каквито доказателства не са представите по делото.
В случая ВКС, ТК състав на първо отделение приема, че касаторът е представил изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, но не е посочил конкретния правен въпрос, чието разрешаване е обусловило отхвърлянето на предявения от него установителен иск по чл. 422 ГПК. Съдържанието на изложението се изчерпва с общи твърдения за значението на правния въпрос по конкретния казус и за подобни спорове на други кредитни институции. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване / т.1 на ТР №1/2010г.наОСГТКнаВКС/. При отсъствие на надлежно въведен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол.
Независимо, че не е формулиран правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, следва да се отбележи, че касаторът не доказва критерия за селекция на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос. Решенията на двете инстанции по възникналия между страните правен спор не представляват съдебна практика, съгласно даденото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разрешение, а именно, че съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
След като не са налице както основната, така и допълнителни предпоставки на ГПК за селектиране на касационната жалба, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед на изхода на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски от 3000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 13.2.2012г., постановено по в.гр.дело №38/2012г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Х. Т. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] разноски 3000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: