О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 07.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1719 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Г. И. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Н. срещу решение № 103 от 27.03.2018 г. по в. т. дело № 57/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 88 от 28.11.2017 г. по т. дело № 75/2017 г. на Окръжен съд Хасково, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК по отношение на Г. И. П. съществуването на вземане на А. Й. И. в размер 15 000 евро – главница по запис на заповед от 12.08.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на вземането – 08.03.2017 г. до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 77/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 144/2017 г. на Районен съд Свиленград, и Г. И. П. е осъден да заплати на А. Й. И. направени разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер 587 лв. – държавна такса и 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение, както и направените разноски в исковото производство в размер 589 лв. – държавна такса и 1 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидната му неправилност. Поддържа становище, че неправилно не са уважени твърденията за нищожност на договора за поръчка поради липса на предмет съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, който договор е каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед; необоснован и незаконосъобразен е изводът на съда, че липсата на конкретни характеристики на автомобила, който ответникът се е задължил да закупи от името и за сметка на ищцата, биха имали значение само при спор относно точното изпълнение на договора за поръчка от 12.08.2016г., но не обуславят неговата нищожност поради невъзможен предмет; неправилно не е уважено и възражението на ответника, че липсата на дадено от ищцата нотариално заверено пълномощно, даващо му възможност да закупи автомобила от нейно име и за нейна сметка, е обстоятелство, имащо пряко отношение към валидността на договора за поръчка, а не е свързано с преценка за точното му изпълнение при възникнал за това спор.
Ответницата А. Й. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. Г. К. /ищец/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението не е очевидно неправилно. Поддържа, че при правилно приложение на материалния и процесуални закон въззивният съд законосъобразно е приел, че ответникът по иска /настоящ касатор/ дължи на ищцата претендираната сума по процесния запис на заповед. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване на въззивното решение, в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че на 12.08.2016 г. между страните е сключен договор за поръчка, по силата на който ответникът /настоящ касатор/ се е задължил да закупи от името и за сметка на ищцата и да достави лек автомобил Опел Инсигния, производство 2016 г., на стойност до 15 000 евро в срок до 12.10.2016 г. Констатирал е, че при подписване на договора касаторът е получил напълно и в брой сумата от 15 000 евро. Страните са уговорили, че при неизпълнение в срок на задължението касаторът се задължава да върне получената сума в срок до 12.11.2016 г., като за обезпечаване на това вземане ответникът е издал на 12.08.2016 г. запис на заповед за сумата от 15 000 евро.
Възражението за нищожност на договора за поръчка на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на предмет е прието за неоснователно по съображения, че договорът има предмет – посочения автомобил. Обстоятелството, че страните не са уговорили конкретни характеристики на автомобила /нов или употребяван, вид на гориво, обем на двигател, вид на скоростна кутия, модификация и др./ не води до неговата нищожност, а би имало значение при евентуално възникване на спор относно точното изпълнение на договора.
За да направи извод за неоснователност на възражението на ответника по иска, че не е получил сумата от 15 000 евро поради липса на плащане по надлежния ред съгласно чл. 3 от Закон за ограничаване на плащанията в брой, съдебният състав се е аргументирал с изричното заявяване от ответника /настоящ касатор/ в т. 2 от договора, че е получил сумата 15 000 евро при подписване на договора, за обезпечаване на връщането на която е издаден и процесният запис на заповед на същата стойност. Предвид наличието на документ с характер на разписка за получаване на процесната сума, въззивният съд е направил извод, че неспазването на предвидения в чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой ред не може да се отрази на надлежността и доказването на плащането.
Възражението на ответника за неоснователност на иска поради това, че не е могъл да изпълни договора за поръчка поради невъзможност за закупуване на лекия автомобил на стойност 15 000 евро от името и за сметка на доверителя /ищцата/ при липса на пълномощно, също е прието за неоснователно по съображения, че възражението има значение при преценка за точното изпълнение на договора. Поради това, че в определения в договора срок до 12.10.2016 г. поръчаният автомобил не е доставен, съдебният състав е направил извод, че довереникът /ответник по иска/ е следвало да върне получената сума в уговорения срок до 12.11.2016 г., което не е изпълнил.
Записът на заповед е издаден за обезпечаване на връщане на сумата от 15 000 евро, поради което искът за установяване съществуване на вземането в посочения размер – предмет на заповедното производство по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е основателен.
Касаторът не поддържа искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради очевидната му неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК е неоснователен. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Пловдив. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответницата по касационната жалба направените от нея разноски за касационното производство в размер 1 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 27.03.2018 г. по в. т. дело № 57/2018 г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение.
ОСЪЖДА Г. И. П. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], вх. А, ет. 2, ап. 9 да заплати на А. Й. И. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 10 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 000 лв. /хиляда лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.