О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 08.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 349/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от В. С. Г. чрез неговия пълномощник адв. Р. У., срещу въззивно определение № 482 от 02.11.2018 г. по в.ч.гр.д. № 569/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 1790 от 19.09.2018 г. по гр.д. № 1592/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната подадената от В. С. Г. искова молба против „Ей Ейч Би Джи 1” ООД със седалище и адрес на управление [населено място], М. С. К., Г. С. К., Н. С. К., Е. В. Ч., В. К. Ч., Р. А. В. и А. В. В., и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Иска се същото да бъде допуснато до проверка по същество на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Допустим ли е иск за защита на вещни права в зависимост от характера на притежавания от наследодателя недвижим имот- земеделска земя към момента на кооперарирането, впоследствие попаднал в урбанизирана територия. 2/ Кой е предметът на исковете за вещни права, в частност когато вещта е част от поземлен имот и как се определят границите. 3/ Допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при отказ на поземлената комисия да зачете решение по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и да възстанови призната за възстановяване земя, тъй като тя е възстановена на трети лица. 4/ При възстановяване на собствеността в реални граници по ЗСПЗЗ в редакция на закона към 1993 г. допустимо ли е да липсва пълна идентичност между притежавания преди обобществяването и възстановения земеделски имот. 5/ Допустимо ли е при незавършено административно производство по възстановяване на собствеността на земеделска земя в урбанизирана територия да се търси защита на правото на собственост по съдебен ред. 6/Допустимо ли е решаващият съд да прави преценка на едни доказателства от съществено значение за изхода на спора, а на други- не.
В отговор на частната касационна жалба ответната страна „Ей Ейч Би Джи 1” ООД изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Същото становище изразяват и ответниците- физически лица.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство В. С. Г. е поискал от съда да бъде постановено решение, с което бъде признато по отношение на ответниците, че той е собственик на недвижим имот № …. – нива с площ 1 300 кв.м в м.” Ш.” в [населено място], съставляваща имот № …. с площ 1 314 кв.м, ІІІ-та категория. Твърдял е, че този имот е бил собственост на неговия наследодател С. Н. Г., поч. през 1976 г.; че на всички лица, на чието име били записани имоти в разписната книга към плана на Ю. индустриална зона от 1955 г. е било заявено през 1992 г., че се възстановява собствеността в стари реални граници; че през 1997 г. издадените от поземлената комисия решения на собствениците били иззети с обяснението, че ще получат нови; че от 1992 г. до 2007 г. обработвал земята; че след направена справка в [община] установил, че имотът е бил записан временно на [община], както и че по-късно е бил възстановен на наследниците на Г. Н. К. и на Т. К..
След неколкократно оставяне на исковата молба без движение и указания до ищеца да отстрани на констатираните в нея нередовности, като посочи основанието, от което извлича претендираното право на собственост, да индивидуализира спорния имот съобразно актуалния му регулационен статут, да уточни петитума на иска – дали предявява установителен иск за собственост към минал или към настоящия момент, да посочи цената на иска и да внесе дължимата държавна такса, ищецът е подал молба в която е посочил, че при условията на обективно кумулативно съединяване предявява два иска – за установяване на правото на собственост на наследодателя му към минал момент и за установяване правото на собственост на ищеца към настоящия момент, и е формулирал петитум да бъде признат за собственик на 1 314/26 824 ид. части от УПИ …., сега ПИ с идентификатор …. по КККР на [населено място].
По делото е представено и писмо изх. № 10-07/25 от 07.12.2006 г. на ОСЗГ „Родопи”, адресирано до жалбоподателя Г., в което е посочено, че след извършена справка по преписка вх.№ 07003/91 г. е установено, че в подаденото заявление за възстановяване на земеделски земи в землището на [населено място] не фигурира имот в м. „Ш.”, и е указана възможността правото на възстановяване на този имот да бъде установено по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Не са представени доказателства за предявяване на такъв иск.
При тези данни съдът в двете инстанции е приел, че исковата молба е останала нередовна, съдържаща неясни и взаимно изключващи се твърдения относно основанието, от което ищецът извлича претендираното право на собственост, както и относно индивидуализацията на недвижимия имот, предмет на иска. Приел е също, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС наследодателят С. Н. Г. е бил собственик на имот № …. в землището на [населено място], м. „Ш.” е недопустим и поради това, че в сроковете по чл. 11, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ такъв имот не е заявяван за възстановяване по административен или по исков ред.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя правни въпроси. Същите не кореспондират с данните по делото и с изложените от въззивната инстанция мотиви, обосноваващи извода за нередовност на исковата молба и за недопустимост на предявения иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Не са подкрепени с никакви доказателства твърденията на жалбоподателя, че имотът в м.” Ш.” е бил заявен за възстановяване по реда и в сроковете по чл. 11, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от ТР № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВКС, на които се е позовал и въззивният съд, предявяването на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване право на собственост върху земеделска земя към минал момент е обусловено от правен интерес, какъвто би бил налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 – 3 от ЗСПЗЗ, или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 от ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо.
Съгласно чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ заявленията за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по административен ред се подават в седемнадесетмесечен срок от влизане на закона в сила, а съгласно ал.2 – лицата, пропуснали този срок могат да установяват правото да възстановят собствеността си с иск против съответната ОСЗ. С разпоредбата на § 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ / ДВ бр. 13/2007 г./ е въведен тримесечен срок от влизане на закона в сила, в който правоимащите могат да предявят иска по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. Този срок е преклузивен и е изтекъл на 14.05.2007 г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 10.04.2017 г., т.е. след изтичане на сроковете по чл. 11, ал.1 и ал.2 ЗСПЗЗ, което обосновава извод, че искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим поради невъзможност да започне производство пред ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя правни въпроси във връзка с начина, по който следва да бъде индивидуализиран недвижим имот, предмет на иск за собственост, когато той представлява част от друг по- голям имот. В случая след поредната уточняваща молба жалбоподателят е формулирал петитум да бъде признат за собственик на идеални части от друг по- голям имот, без обаче да изложи обстоятелствата, пораждащи състоянието на съсобственост. Практиката на ВКС, на която се позовава в касационната си жалба и изложението към нея, за да обоснове твърдяното противоречие, включително и т. 2 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в случая е неприложима, тъй като тя касае възможността за предявяване на иск за собственост на недвижим имот, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Приема се, че имотът, правото на собственост върху който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или урегулиран поземлен имот, а основание за това разрешение е обстоятелството, че границите на възстановения имот могат да се установят от юридическите актове за реституция. В хипотезата на реституция по ЗСПЗЗ това е решението на ОСЗ по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, съдържащо описание на размера и категорията на имота, неговото местоположение /граници, съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Това решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Доколкото такова решение, легитимиращо жалбоподателя като собственик на имот в м.” Ш.”, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, не е представено по делото, нито изобщо има данни за започнала административна процедура по възстановяване на собствеността на този имот, независимо от отговора на поставения въпрос не може да се направи извод, че е налице самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде предмет на защита по исков ред.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 482 от 02.11.2018 г. по в.ч.гр.д. № 569/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: