Определение №80 от по ч.пр. дело №779/779 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№80
 
София, 3.02. 2009 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                          ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3867/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Д. К. против решението на К. окръжен съд № 61 от 29.01.2008 год. по гр. д. № 807/2007 год., с което е отменено решение № 655 от 28.09.2007 год. по гр. д. № 272/2004 год. на Д. районен съд, с което исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ са били уважени, като е било признато за незаконно и отменено уволнението й от длъжността „медицинска сестра” с място на работа „Вътрешно отделение” при М. „Св. И. Рилски – 2003” ООД гр. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пред. 2 КТ, поради несъответствие на образуванието й, което е полувисше на въведеното с промяната на длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност ново образователно – квалификационно изискване „бакалавър по здравни грижи” и на основание чл. 225, ал. 1 КТ й е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 1200 лв. със законна лихва за забава от 06.03.2007 год., и вместо това въззивният съд ги отхвърлил, като неоснователни и оставил в сила решението в частта, с която е било присъдено в полза на жалбоподателката обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 28 работни дни за 2005 г., 2006г. и 2007 г., общо в размер на 336 лв., като определил дължимата законна лихва от 06.03.2007 год. (вместо определена от районния съд дата 18.01.2007 год.).
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че е налице съществен материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, разрешен по различен начин от двете съдебни инстанций по настоящето дело, а именно – има ли липса на професионална квалификация за изпълняваната работа медицинска сестра за лицата придобили квалификацията си преди влизането в сила на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти (ЗСОМСАМС).
Ответникът М. „Свети И. рилски – 2003 год.” ООД гр. Д. в писмен отговор-възражение е изложил съображения по правилността на решението касаещи съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1 и т. 3 КТ, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е оценяем, но обусловен от първите два, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли исковете на жалбоподателката – ищца, чийто трудов договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 6, пр. 2 КТ, поради несъответствие на образованието и, което е полувисше на въведеното с промяната на длъжностната характеристика за нея ново образователно – квалификационно изискване „бакалавър по здравни грижи”, промяна въведена от управителя на ответното дружество-работодател, въззивният съд е посочил, че промяната е направена в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 1 ЗСОМСАМС, и тъй като ищцата не притежава образователно -квалификационна степен „бакалавър”, трудовото и правоотношение е прекратено законосъобразно, основание за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. Съдът не е изложил съображения по приложението на § 3 ПЗР на ЗСОМСАМС.
В изложението за допускате на касационно обжалване и с оглед данните по делото, същественият материално правен въпрос се свежда до необходимостта от квалификационна степен „бакалавър” за упражняване на професията „медицинска сестра”, при придобита квалификация преди влизане в сила на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 във вр. с § 3 ПЗР от цитирания закон. Този въпрос жалбоподателката е обвързала с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като се касае до приложението на сравнително нов закон, какъвто е Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти, по който няма създадена трайна съдебна практика, което има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 61 от 29.01.2008 год. по гр. д. № 807/2007 год. на К. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението по допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top