О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№80
София,21.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1529/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„Независимият с. п. Медицинския университет” гр. П., представляван от адвокат З п. условията на чл.45 КТ, предявил осъдителни искове от името на д-р Т, д-р Й. Д. Й., д-р М. П. К., д-р Р. Н. Х. / всички в размер на по 1 000 лева/ и санитар Н. Г. П. за 225 лева срещу Университетска Многопрофилна болница за активно лечение д-р „Г” гр. П.,които искове с решението на Плевенския районен съд от 16.07.2008г по гр.д. № 1287/2007г,са били отхвърлени.
Плевенският окръжен съд с решението си от 07.07.2009г по гр.д. №784/2008т /грешно отбелязано в решението с номер 777/2008г /оставил в сила първоинстанционното решение.
Касационна жалба срещу решението на Плевенския окръжен съд е подадена от Независимия с. п. Медицинския университет” гр. П. с искане да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
За да се допусне касационно обжалване на решение постановено от въззивен съд, ГПК изисква касационният жалбоподател да посочи кои процесуалноправен или материалноправен въпроси са били разрешени в противоречие на практиката на ВКС, на съдилищата въобще или по които няма създадена практика или тя противоречи на правната норма. Т.е. законодателят е имал предвид този въпрос – материалноправен или процесуално правен, който има значение за изхода на спора, който е включен в неговия предмет и е индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и който е обусловил крайните изводи на съда в постановеното решение..
В изложението към касационната жалба не са формулирани тези съществени за допустимостта на касационното обжалване, въпроси.
Посочени са няколко решения на отделни състави на ВКС и е посочено че не били приложени правилно чл.20 ЗЗД за изследване действителната воля на страните,а така също и чл.9 ЗЗД за свободата на договарянето.
Спорът между страните е бил по чл.59 КТ. Решаващият съд е приел че Синдикалната организация може да предяви от свое име исковете, когато са засегнати нейни права или когато са засегнати общи права на работници или служители, както и искове за установяване на нарушения на колективният трудов договор, с които се засяга пряко правната сфера на отделния работници и служители. Когато нарушението на колективния трудов договор засяга пряко правната сфера на отделни работници и служители и се претендира осъждане да се плати и извърши нещо или постановяването на правна промяна, синдикалната организация може да предяви исковете само от името на работниците или служителите, в качеството си на техен процесуален представител п. условията на чл. 45 КТ.
Въпреки това по настоящето дело Плевенският окръжен съд е отхвърлил исковете,като е приел че не са били доказани твърденията че страната по колективния трудов договор- УМБАЛ „Д” гр. П. не е изпълнила задължението да начислява допълнителни трудови възнаграждения от разликата между постъпилите от М. на з. и от Националната здравно осигурителна каса суми и Ф. работна заплата,средства. Приел е че е имало такова договаряне,но не е имало конкретна схема за оценяване приноса на всяко звено в приходите на болницата и че от там не е можело да се определи и уговореното допълнително заплащане към конкретното трудово възнаграждение,. То не е можело да се разграничи нито от единичната,нито от тричленната счетоводни експертизи.
Върховният касационен съд счита,че след като не са посочени конкретните основни въпроси,които Плевенският окръжен съд да е решил в противоречие на практиката на ВКС и на съдилищата,а така също че крайният изход на спора е бил за отхвърляне на исковете поради тяхната недоказаност, искането за допускане касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд,следва да се остави без уважение.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 07.07.2009г по гр.д. № 784/ 2008г / грешно посочен номер 777/2008 в решението на съда/.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: