О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София 27.10.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2607/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. Й. И. като едноличен търговец „Л„ срещу решение от 09.04.2008г по гр.дело № 2414/2007г. на Софийски градски съд. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона , непосредственото действие на чл. 7 от Конституцията и съотношението му с фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД с оглед на предпоставките, от които произтича субективното право на обезщетение . Софийски градски съд е ограничил непосредственото действие на чл. 7 от Конституцията като е приел ,че разпоредбата е израз на правен принцип , а не основание на иска за вреди в конкретния случай . Докато този въпрос е от значение за точното прилагане на закона , от значение за развитието на правото е разбирането за предметните предели на преценката за законност спрямо окончателни , потвърдени по съдебен ред , влезли в сила актове . В този смисъл се поддържат основанията на чл. 280 ал.1 т.3,предложение второ от ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Прякото действие на Конституцията действително е съществен правен въпрос , но съображенията за относимост на случая по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане до касация не могат да бъдат споделени . Хипотезата на соченото от касатора основание има предвид произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен въпрос при непълнота или неяснота на нормативната уредба и тяхното преодоляване по тълкувателен път . С приемането на т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г по гр.д. № 3/2004г Върховния касационен съд дефинира разпоредбата на чл. 7 от Конституция като провъзгласяваща принципа за отговорност на държавата за вреди ,причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица,който принцип вече бе намерил развитие в завареното от новата Конституция законодателство . Изведено бе по тълкувателен път разбирането ,че разпоредбата на чл. 7 от Конституция не е пряк път за защита , а основен принцип , осъществявянето на който се основава на закона . Като е съобразил именно това задължително тълкуване в решението си ,Софийски градски съд не е дал основание за допускане на касация. Не следва да бъде споделено разбирането на защитата,че щом не е квалифицирал иска на основание чл. 7 от Конституция , разбиран като материалноправна норма, въззивният съд е накърнил прякото действие на Основния закон . Довод в подкрепа на подобно оплакване не може да бъде изведен и от съдържанието на Решение №10 от 06.10.1994г по конст.д. № 4 /1994г на КС . В решението на Конституционния съд е прието, че позоваването на Конституцията в един спор в областта на гражданското, наказателното, административното или друг клон на правото, не изисква специален процесуален ред за разрешаването му. Защитата на правото ,при което ще се приложи непосредственото действие ,ще се осъществи по реда на ГПК , НПК и пр. , т.е приложими са нормите на действащите процесуални закони . Като е дал квалификация на иска съобразно общото гражданскоправно основание, позволяващо да се търси обезпечителна отговорност от всеки възложител и и при положение ,че не са били заявени и установени основания за квалификация по ЗОДОВ като специален закон , решаващия съд е приложил именно действащото гражданско процесуално и материално право в точния му смисъл и обем . По изложените вече съображения Върховен касационен съд не споделя и доводът , че разпоредбата на чл. 7 от Конституцията съдържа правното основание съдилищата да изследват по исков ред , по молба на засегнатия, „законността” на потвърдени по съответния съдебен ред и влезли в сила съдебни или административни решения,както и че срещу подобно искане не могат да бъдат противопоставени възражения , основани на действащите процесуални закони съобразно задължителната сила на съдебните актове . Подобна теза не може да допринесе за развитието на правото , както се поддържа в обсъденото по- горе изложение .
Ето защо в случая не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, с оглед на което Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 09.04.2008г по гр.дело № 2414/2007г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .