О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 80
гр.София 03.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 3983/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Г. М. Д. от с. Б., общ. Карлово срещу решение № 572/11.04.2008 год. по гр.дело № 61/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло първоинстанционно решение по гр.дело № 48/2007 год. на Районен съд-Карлово и е обявена относителната недействителност на сделката дарение, извършена с нот.акт № 175/1991 год., по отношение на В. М. Д..
Касаторката твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, относно съдържанието и формата на мотивите на съдебния акт, в противоречие със съдебната практика, съгласно т.3 от Постановление № 1/13.07.1953 год. на Пленума на ВС.
Ответникът по касационната жалба В. М. Д. от гр. К. изразява становище за недопускане на касационно обжалване на същата, тъй като позоваването на чл.280, ал.1, т.1, като основание за касационно обжалване не било мотивирано.
Касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В хода на съдебното производство, за установяване на преклузивния шестмесечен срок по чл.22, ал.3 СК са разпитани свидетелката И, поискана от ищеца и свидетелят И, поискан от касаторката.
За да обоснове извода си за спазен преклузивен срок решаващият съд е обсъдил свидетелските показания, приемайки ги за достоверни, но с оглед на твърдяното конкретно обстоятелство, относно момента на узнаването на сделката, е приел, че е налице конкретика само в показанията на св. З.
Позоваването на Постановление № 1 от 13.07.1953 год. на Пленума на ВС, относно формата и съдържанието на решението и присъдата е неотносимо за обсъждане, тъй като не е налице противоречие между въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, а именно допустимост на иска по чл.22 СК, поради спазен 6-месечен преклузивен срок, различно решен с практиката на ВКС на РБ.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ г.о. намира, че не е налице основанието, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 572 от 11.04.2008 год. по гр.дело № 61/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение по гр.дело № 48/2007 год. на Карловски районен съд и вместо него е обявена за относително недействителна, по отношение на В. М. Д. договор за дарение, извършено с нот.акт № 175/1991 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: