2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 17.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.С.
ч.т.дело № 602/2009 година
Производство чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 190 от 03.07.2009 г. по ч. гр.д. № 564/2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 31.03.2009 г. по ч. гр. д. № 374/2009 г. на Самоковския районен съд. С последното първоинстанционният съд обезсилил издадената в полза на жалбоподателя заповед за изпълнение на парично задължение № 374 от 24.07.2008 г. срещу И. Й. В.. С обжалваното определение въззивната инстанция възприела изводите на районния съд, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 2 ГПК за обезсилване на заповедта за изпълнение, тъй като в едномесечния срок, изтекъл на 21.04.2009 г. заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска с правно основание чл. 422 ГПК срещу длъжника И. Й. В..
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба И. Й. В. не е изразил становище по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение, но независимо от процесуалната й допустимост, не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта му е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по обуславящ изводите на съда материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК изисквания.
В разглеждания случай частният жалбоподател не е формулирал какъвто и да е въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване по различен начин би обусловило различно разрешение по спора. Изложените от него доводи касаят правилността на съдебния акт и като такива се обхващат от нормата на чл.281, т.3 ГПК, но са неотносими към производството по чл.288 ГПК, в което се разглежда единствено допускането на касационната жалба до разглеждане по същество.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 190 от 03.07.2009 г. по ч. гр.д. № 564/2009 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: