1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 24.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 781 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] срещу Решение № 942 от 29.10.2013г. по в.т.д.№ 1336/2012г. на Варненския ОС, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 6694/2011г. на Варненския РС, е отхвърлен предявеният от дружеството по реда на чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 ГПК срещу [фирма], [населено място] иск за установяване съществуването на вземане в размер на 18 935.73лв.-неизплатена част от възнаграждение по сключен между [фирма] като инвеститор и [фирма] като изпълнител договор за строителство от 25.06.2007г. и Анекси към него и фактура 1612/18.09.2008г., което вземане е цедирано от изпълнителя в полза на ищеца /негов подизпълнител/ с договор за прехвърляне на вземане и прихващане на задължения от 17.09.2010г.; отхвърлен е искът за установяване съществуването на вземане за законна лихва върху главницата от 14.03.2011г. и за съществуване на вземане за обезщетение за забава 910.05лв. за периода 17.09.2010г.-10.03.2011г., за които суми ведно със сумата 1 041лв.-разноски за заповедното производство е била издадена заповед да изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове. Самостоятелно изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е представено, като се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване поради наличие на предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по съществения процесуалноправен въпрос допустимостта на иск за вземане, което е било предмет на възражение за прихващане в друго съдебно производство- чл.298,ал.4 ГПК. Поставянето на въпроса е аргументирано със становище, че вземането по договора за цесия е предявено в настоящото „самостоятелно“ производство, като погрешно въззивната инстанция е приела, че по отношение на него се простират обективните предели на СПН на решението, постановено по т.д.№ 3127/2011г. на Варненския ОС, в което касаторът не е участвал и в което съдът не се е произнасял по процесното цедирано вземане. Посочва се, че предмет на спора по т.д.№ 3127/2011г. на Варненския ОС е друго вземане на цедента [фирма] претендирано от възложителя [фирма], за сума различна от цедираната в полза на [фирма], поради което постановеното решение по това дело няма СПН спрямо настоящия спор. Допълнителната предпоставка е обоснована с противоречие с Решение № 45 от 22.04.2009г. на ВКС по т.д.№ 483/2008г. на 1 т.о., в което е дадено разрешение по процесуалноправния въпрос, че когато възражението за прихващане е отхвърлено не поради неговата неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане, СПН не се формира, тъй като липсва произнасяне по същество по него; мотивите на решението формират СПН по отношение на възражението за прихващане само ако съдът е установил неговото съществуване или несъществуване; с Решение № 32 от 09.09.2010г. по т.д.№ 438/2009г. на 2 т.о., в което произнасянето е по материалноправния въпрос, свързан с валидност на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания. Касаторът счита, че съдът не е съобразил валидния договор за цесия, факта че е цедирано съществуващо вземане, в обема, в който цедентът го е притежавал, както и че длъжникът не е оспорил цесията, когато тя му е била съобщена надлежно именно от стария кредитор /в съответствие с приетото в решението по т.д.№ 12/2009г. на 2 т.о./, а „едва след образуване на друго дело от цедента към длъжника за други суми, длъжникът оспорва и цесията“.
В писмен отговор [фирма], [населено място] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Становището на състава на ВКС, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато произтича от следното:
Изводите на въззивната инстанция за неоснователност на иска са основани на правото на длъжника да противопостави на цесионера възраженията, които има срещу цедента, както и на основателността на наведеното в отговора на исковата молба като прието за доказано в процеса възражение за неизискуемост на сумата, предмет на договора за цесия. При безспорния факт, че цедираното с договора за цесия от 17.09.2010г. вземане е част от сумата 100 000лв., предмет на чл.3.3. от споразумение от 13.11.2009г., сключено между [фирма] и [фирма] във връзка с уреждане на правоотношенията им по договора за строителство от 26.09.2007г. и Анекси към него, въззивната инстанция придавайки на споразумението характер на спогодба по чл.365 ЗЗД, е съобразила, че поетото от възложителя [фирма] задължение за плащане на възнаграждението по т.3.3. е обусловено от изпълнението на насрещно поето от изпълнителя задължение- отстраняване на некачествено извършени СМР. При анализа на представените от ответника и неоспорени доказателства-двустранно подписана „Дефектна ведомост“ и двустранно подписан протокол за констатирани недостатъци, които изпълнителят е приел да отстрани, както и последващи едностранни констативни протоколи за частични ремонтни дейности, но установяващи и неотстранени дефекти, въззивната инстанция е приела, че съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, не е установено изпълнението на задължението за отстраняване /изцяло/ на уточнените дефекти, поради което и условието да плащане на последната вноска, част от която е цедираното вземане, не е настъпило, т.е. задължението за плащането й не е изискуемо. В обжалвания акт липсва каквото и да е позоваване, препращане или коментар на постановеното решение по т.д.№ 3127/2011г. на Варненския ОС, чийто предмет е друго вземане на изпълнителя по договора за строителство [фирма] срещу възложителя [фирма], за сума различна от цедираната в полза на [фирма], макар и основано също на /като част от/ поетото по т.3.3. от посоченото споразумение задължение за плащане на възнаграждението при отстраняване на недостатъците. Действително изводите на въззивната инстанция по въпроса за правото на възложителя да получи плащане на възнаграждението, съобразно уговореното в т.3.3 на споразумението съвпадат с изложените в приложеното решение по т.д. №3127/2011г. на В., но това не би могло да обуслови наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване. По поставения процесуалноправен липсва каквото и да е произнасяне от въззивната инстанция, която изобщо не е обосновала наличие на СПН на решение по друго дело, нейното становище е резултат на отделна преценка на твърденията, доводите, възраженията и доказателствата по спора при самостоятелно обосновани въз основа на тях правни изводи. Касаторът смесва понятието „възражение за прихващане“ със защитни позиции -възражения на ответника, които макар и идентични, са заявени в отделни съдебни производства по предявени срещу него искове. Несъгласието с изводите на съда за основателност на своевременно наведеното защитно възражение на ответника не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, тъй като релевантен правен въпрос по тях не е поставен. При неосъществяване на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване, безпредметно е обсъждането на сочените от касатора допълнителни такива.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като такова искане от ответна страна няма.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 942 от 29.10.2013г. по в.т.д.№ 1336/2012г. на Варненския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.