О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 28.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 158 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. Г. срещу решение № 68/24.09.2014 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/, търговски състав, по т.д. № 188/2014 г., с което е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд /БОС/, прекратяващо СД „Б.-ресурси, К. и сие”, а след вписана промяна в хода на делото [фирма].
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за необоснованост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване визира чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Формулира следния материалноправен въпрос: „Липсата на имущество на ответното дружество, което да формира положителна стойност на ликвидационния дял на съдружника-длъжник, представлява ли основание за отхвърляне на иска по чл.517 ал.3 от ГПК или това обстоятелство е ирелевантно за производството?”
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред БОС е предявен иск от [фирма] по чл.517 ал.2 ГПК за прекратяване на СД „Б.-ресурси, К. и сие” с променено в хода на делото наименование [фирма] – настоящия касатор и искане за откриване производство по ликвидация на същото дружество. Искът по чл.517 ал.2 ГПК е уважен от БОС, а производството по искането за откриване производство по ликвидация е прекратено, поради недопустимо съединяване на исково с охранително производство по ликвидация. За да потвърди решението на БОС, БАС е приел, че е налице изпълнение на процедурата по връчване на изявления и финализиране на същата с постановление на ЧСИ за овластяване на взискателя за предявяване на иск по чл.517 ал.2 ГПК, като в тази насока са обсъдени конкретните възражения във връзка с процедурата по връчване изявлението на кредитора за прекратяване на дружеството. По възражението за наличие на отрицателна стойност на ликвидационния дял на длъжника [фирма] – неограничено отговорен съдружник в ответното дружество, настоящ касатор, БАС е възприел доводите на БОС, че възражението е неотносимо към фактическия състав на чл.517 ал.2 ГПК. Позовал се е на трайно установена практика, че погасяването на задължението е единствен релевантен факт към спора, при наличието на който предявеният иск по чл.517 ал.2 ГПК би бил неоснователен. Така поставеният въпрос от касатора има връзка със спора с оглед изложените от БАС съображения, но не е налице допълнителен критерий да селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Представеното решение на Варненски апелативен съд е без представени от касатора доказателства да е влязло в сила, поради което не обуславя наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК /т.3 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата направените и поискани разноски в размер 500 лв. адвокатски хонорар /договор за правна защита и съдействие/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68/24.09.2014 г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав, по т.д. № 188/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] ет.3 ап.7 да заплати на [фирма], [населено място], пл. „Пазарен” № 4а сумата 500 лв. /петстотин лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.