1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
С., 30.11. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Е. ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр.д. № 2550 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП Държавно горско стопанство – С. чрез адвокат И. Р. от АК – С. срещу решение № 54 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 29/2016 г. на Окръжен съд Силистра, с което се потвърждава решение № 537 от 20.11.2015 г. по гр.д. № 752/2015 г. на РС Силистра, с което се уважават исковете на В. С. П. за признаване на незаконно и отмяна на уволнението със Заповед № 10/23.03.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в размер на 4407 лева със законните лихви от 20.05.2007 г. до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението на касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до това, какви са правните последици при сключване на трудов договор след проведен конкурс и може ли да се сключи в този случай срок за изпитване, както и следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Според касатора, повдигнатите въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
От В. С. П. чрез адвокат Д. С. от АК-С. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия намира, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е възникнало след проведен конкурс за длъжността „служител Човешки ресурси” в ТП Д.-С., който ищцата е спечелила, съгласно протокол от 27.11.2014 г. Страните са подписали трудов договор № 53/04.12.2014 г. при условията на чл.96 КТ, в който е била включена клауза със срок за изпитване по чл.70 КТ, който работодателят е прекратил със заповед № 10/23.03.2015 г. на основание чл.71, ал.1 КТ. Съдът е възприел изводите на първоинстанционния съд, че нормата на чл.70 КТ е неприложима при възникнало от конкурс трудово правоотношение, поради което трудовия договор е сключен в нарушение на закона и е недействителен. Според въззивната инстанция, в този случай трудовото правоотношение не може да се прекрати на основание чл.71, ал.1 КТ, поради което уволнението е незаконно, а служителят е възстановен на заеманата длъжност, като му е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Поставените материалноправни въпроси, какви са правните последици при сключване на трудов договор след проведен конкурс и може ли да се сключи в този случай срок за изпитване, независимо че обуславят изхода на делото са решени в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че след възникване на трудовото правоотношение от избор или конкурс страните могат да сключат споразумение по чл.107 КТ, с който да уредят по-детайлно отношенията си, но този договор има за предмет вече съществуващо трудово правоотношение. Когато след успешно проведен конкурс между страните е уговорено, че трудовият договор се сключва със срок за изпитване, но тази клауза е несъвместима с възникване на трудово правоотношение от конкурс, клаузата за изпитване е недействителна, както е приел и въззивният съд като е признал уволнението на основание чл.71, ал.1 КТ за незаконно.
Процесуалноправният въпрос, следва ли въззивният съд при постановяване на своето решение да обсъди всички релевантни доказателства и доводи на страните, във връзка с необходимостта да се анализират доказателствата събрани в хода на процеса, обуславя изхода на делото, но по своето съдържание представлява довод за неправилност срещу фактическите и правни изводи на съда и има отношение към правилността на възприетите обстоятелства, поради което също не може да обуслови допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовава касатора.
Не са представени преписи от съдебните актове, представляващи незадължителна съдебна практика, които според касатора обосновават противоречиво решаване по конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съгласно приетото в т.3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
При липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретните норми във връзка с разпоредбите на чл.89 и 96 КТ, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, касаторът не е изложил доводи в този смисъл, поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна по жалбата е поискала разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение и е представила договор за правна защита и съдействие от 31.05.2016 г., с отбелязване за изплащането в брой на 500 лева, които следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 54 от 11.04.2016 г. по гр.д. № 29/2016 г. на Окръжен съд Силистра.
ОСЪЖДА ТП Държавно горско стопанство – С., с ЕИК 2016168050014, представлявано от Г. Р. М. да заплати на В. С. П., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Д. С. от АК-С. разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.