3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 800
С., 04.12. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 687/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 6337 от 16.10.2012 г. на М. Д. Д. против въззивно определение № 1462 от 20.09.2012 г. по ч. гр. дело № 1154/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение № 141 от 22.02.2012 г. на Врачански окръжен съд по гр. дело № 70/2012 г. за отхвърляне молбата на М. Д. Д. за освобождаването му от заплащане на държавна такса по предявени искове с искова молба вх. № 73971/11.08.2011 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и е оставена без уважение частната му жалба против определение № 67 от 27.01.2012 г. на Врачански окръжен съд по гр. дело № 70/2012 г. в частта му, с която отказва да допусне обезпечаване на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 51 ГПК, вр. чл. 52 ЗЗД против [фирма] [населено място] (в несъстоятелност) чрез налагане на запор върху банковата сметка на ответника.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което са потвърдени определения, с които се дава разрешение по същество на друго производство намира, че частната касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Прието е с обжалваното определение, че е недопустимо да се допуска обезпечение по недопустим иск, какъвто е иска на жалбоподателя против дружество обявено в несъстоятелност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 637, ал. 6 ТЗ, според която след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуване на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен в изчерпателно изброените случаи, между които не попада предмета на спора по исковете на жалбоподателя за заплащане от дружеството в несъстоятелност на обезщетение за неимуществени вреди от 12 000 000 лева и обезщетение за имуществени вреди 12 000 000 лв. на основание чл. 45 ЗЗД. Посочено е, че за ищеца по иск, който не попада в изброените от закона изключения, съществува право да предяви вземането си пред съда по несъстоятелност и след приемането му да търси удовлетворяване по реда на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност.
По искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е прието, че определената държавна такса в размер на 960 000 лв. би затруднила ищец-физическо лице по искове с такава цена, но съдът е посочил, че след като за ищеца липсват основанията по чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободен от заплащане на държавна такса, предвид осъществявана от него търговска дейност, същият може да се възползва от възможността да предяви исковете като частични от общото вземане.
Изложението на Д. по чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. чл. 280, ал. 1 ГПК е изградено на твърдения, че за да се допусне касационно обжалване, според действащия гражданскопроцесуален закон, е необходим въпрос – материалноправен или процесуалноправен, който да е от значение за изхода на делото, но тези изисквания не са изпълнени от жалбоподателя по конкретното дело. Основано само на твърдения без изведен въпрос, включен в предмета на спора, изложението не дава основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е дадено тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1462 от 20.09.2012 г. по ч. гр. дело № 1154/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ