3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 800
С., 5.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 29/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична [община] против въззивно решение № 285 от 21.02.2011 г. по гр. дело № 785/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.07.2010 г. по гр. дело № 1952/2008 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД Столична община [населено място] е осъдена да заплати на Д. А. Д. сумата 40 000 лв. и на М. П. Г. сумата 12 000 лв. обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 21.01.2007 г., поради повреда на светофарната уредба в района на кръстовището на [улица]и [улица], ведно със законна лихва от 21.01.2007 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради нарушаване на чл. 52 ЗЗД и изводите на съда относно размера на присъдените обезщетения са в противоречие с П. № 4/23.12.1968 г. – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответниците Д. А. Д. и М. П. Г. не са представили писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД не дава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена съобразно изискванията на Постановление на Пленума на ВС № 4/ 23.12.1968 г., според което размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя по справедливост, понятие свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства. При телесните увреждания (какъвто е настоящият случай) се преценява характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, състоянието на здравето, неговото влошаване, продължителност на лечението, моралните страдания и тяхната продължителност, има ли трайни последици, като осакатяване, загрозяване и др.
С обжалваното решение тези обстоятелства са съобразени. Съдът е отчел обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, за което водачите на двете превозни средства нямат вина, тъй като произшествието е резултат на блокиране на светофарната уредба на кръстовището, която едновременно е светела със зелен цвят и за двамата участници в движението. Обсъдени са конкретните наранявания на двамата ищци, установени със съдебно – медицинска експертиза. Преценено е, че увреждането на ищеца Д. е по -тежко, със сериозни контузии на главата, гърдите и белия дроб, счупване на дясна подбедрица с полуизкълчване на дясна глезенна става, наложило оперативно лечение, контузия и на дясно коляно, отчетена е продължителността на лечебния и възстановителен период, наличието на остатъчни болки в оперирания крак при преумора и промяна на времето. По същите критерии е определен и размера на дължимото обезщетение и на ищеца Г., като е преценена по-ниската степен на увреждане на здравето и по-кратния лечебен и възстановителен период. Съдът е извел и отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, основана на нарушението на чл. 19, ал. 1 Закона за пътищата и чл. 3, ал. 1 Закона за движение по пътищата, предвиждащи задължението на съответната община за управлява общинските пътища и да поддържа в изправност необходимите маркировки и сигнализации.
Предвид изложеното не се установява основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 285 от 21.02.2011 г. по гр. дело № 785/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ