О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София 06.12.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №7026/2013 г.
Производството е образувано по частна жалба на М. М. Д., [населено място], подадена от пълномощниците и М. Д. Д. и адвокат Д. С., срещу определение №212/02.09.2013 г. по гр. дело № 4807/2013 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е оставена без разглеждане молбата и за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК на определение № 517 от 24.10.2012 г. по гр.д. № 689/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 255 от 14.09.2006 г. по гр.д. № 532/04 г. на Районен съд – Карнобат и решение на Варненския окръжен съд от 21.07.2011 г. по гр.д. № 67/2011 г.
В обжалвания акт е посочено, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на отмяна, защото не се ползва със сила на пресъдено нещо. С него касационната инстанция не се произнася относно предмета на делото – спорното материално право, а проверява само дали са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. Целта на тази самостоятелна фаза на касационното производство е да се установи дали съществува противоречива или неправилна съдебна практика по конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, което да налага ВКС да се произнесе с решение по делото, за да бъде тази практика уеднаквена или преодоляна. Определението по чл. 288 ГПК не формира сила на пресъдено нещо по спорното материално право, поради което независимо от окончателния му характер, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна на определение № 517 от 24.10.2012 г. по гр.д. № 689/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. е недопустима и на друго основание. В нея са изложени твърдения за престъпни действия на съдебния състав, постановил това определение, които не са подкрепени с писмени доказателства, установяващи по надлежния съдебен ред извършването на престъпление, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Наред с определението по чл. 288 ГПК, постановено по гр.д. № 689/ 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., в заглавната част на молбата са отмяна са посочени и решение № 255 от 14.09.2006 г. по гр.д. № 532/04 г. на Районен съд – Карнобат и решение на Варненския окръжен съд от 21.07.2011 г. по гр.д. № 67/2011 г. В молбата не се съдържат доводи, обосноваващи наличие на някоя от хипотезите на чл. 303, ал.1 ГПК, които да се отнесат към тези съдебни актове, поради което следва да се приеме, че включването им в предмета на молбата за отмяна е само формално.
Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Правилно е прието в обжалваното определение, че според разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязъл в сила акт на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на акта в атакуваната част и да е установено по надлежния ред – с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Само при наличието на всички тези предпоставки може да се иска отмяна на влязъл в сила акт на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Ето защо молбата за отмяна правилно е оставена без разглеждане като недопустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №212/02.09.2013 год. по гр. дело № 4807/2013 г. на Върховния касационен съд, I г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.