О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 800
София, 30.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 345 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 24.04.2008 г. по гр. д. № 1686/2008 г. на Ямболски районен съд “Д” ООД, гр. П. е осъдено да предаде на сдружение с нестопанска цел “С”, гр. С. владението на недвижим имот, представляващ търговски обект с площ от 74 кв. м. и с идентификационен № 8* намиращ се в сградата построена в поземлен имот с идентификатор 87374.542.7 по плана на гр. Я., както и съответните идеални части от общите части на сградата.
С решение от 18.11.2008 по гр. д. № 320/2008 г. на окръжен съд Ямбол е оставил в сила първоинстанционното.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ответника по иска “Д” ООД, гр. П., а сега “Н” Е. , гр. Б.. Поддържа доводи за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Намира, че значимият за спора материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е за валидността на договора, от който ищеца черпи вещни права върху имота. Друг такъв въпрос е този за това носи ли ответника доказателствената тежест за правопораждащите факти, които противопоставя на ищеца по ревандикационен иск. На последно място определя като съществен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, този за придобиване на вещни права върху имота на основание давностно владение, когато то е осъществявано чрез другиго.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
От фактическа страна по делото е установено следното:
На 14.12.1976 г. Стопанска дирекция “И” гр. Я. е сключила със Съюза на б. х. гр. С., представлявано от председателя му договор за покупко-продажба на нежилищно помещение, представляващо канцелария-клуб на площ от 74 кв. м., намиращо се в партерния етаж на жил. сграда – блок “Г”, вх. “А”, построен върху държавна земя в кв. 39 и 123 по плана на гр. Я..
През 1991 г. с решение по ф. д. № 547/1990 г. е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел “Д. на х. – Ямбол”, гр. Я.. На 02.07.2007 г. това дружество е признато за собственик на описания имот – канцелария-клуб в гр. Я. на основание давностно владение. На 24.08.2007 г. председателят на дружеството на х. Ямбол продава имота на Г. С. от гр. С.. а. № 1* т. ІХ, рег. № 8* н. д. № 1477/07 г. на нотариус Е. Щ. , с район на действие районен съд гр. Я., а той на 04.09.07 г. е продал имота на касатора, за което е съставен н. а. № 1* т. ІІ, рег. № 3* н. д. № 276/2007 г.
Касаторът е поддържал, че праводателят С. на художниците-Ямбол е придобил правото на собственост върху имота на основание давностно владение.пражняването на фактическа власт върху имота е осъществявано чрез други правни субекти, тъй като съюзът го е отдавал под наем. В договорите е записвано, че съюзът е собственик.
Съдът е приел за установено, че извършените действия отдаване под наем на имота през 1991 г., 1995 г. и 2002 г., не могат да се определят като владение на имота, което С. на художниците-Ямбол е осъществявал за себе си с намерение да придобие вещни права върху него. Този правен субект не е обективирал по никакъв начин намерението си да свои имота и това намерение не е достигнало до действителния собственик.
Намерил е за неоснователно твърдението, че сключеният през 1976 г. договор за покупко-продажба от ищеца СБХ не е породил правни последици, тъй като е “невалиден” поради неплащане на цената, в какъвто смисъл има изрично предвидена клауза в него. Аргумент за това е извел от установеното, че държавата не се е позовала на тази клауза и имота не е актуван като държавен, а след влизане в сила на ЗМСМА като общински. За неоснователен е намерен и доводът, че договорът за покупко-продажба на имота не е подписан от председателя на съюза, а от неговия секретар. Съгласно устава на съюза председателят може да упълномощава други членове или трети лица само за определени представителни действия. С графологическа експертиза и гласни доказателства е установено, че договорът е подписан от секретаря на СБХ Т. А. Това, че в договора не е било вписано това обстоятелство (вписано е името на председателя на съюза), не означава, че секретаря не е бил изрично натоварен за извършване на това действие.
Въз основа на изложеното настоящият състав на І г. о. на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Твърдението, че съдът е допуснал неправилно тълкуване на приложимия материален закон, не съответства на данните по делото и направените правни изводи. Правилно е определен приложимия закон чл. 108 във вр. с чл.79, ал. 2 ЗС, за приложението на които е формирана обилна съдебна практика, в унисон с която са направени правните изводи.
Въпросът за наличие на правен интерес от предяване на иска срещу “Д. на художниците” гр. Я. и Г. С. от гр. С. е обусловено от това, че първия ответник се е позовал на оригинерния придобивен способ давностно владение и снабдил с нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка за собственост на имота, което смущава правата на ищеца.становителният иск е единственото средство за правна защита, когато претендиращият да е носител на вещни права не е във владение на имота. При уважаване на този иск съдът е служебно задължен да отмени нотариалния акт съставен на основание чл. 483, ал. 2 ГПК отм. Правна последица от отричане на придобиване на вещни права на основание давностно владение е и това, че извършеното разпореждане с имота чрез договор за покупко-продажба не е породило транслативно действие, след като праводателят по него не е носител на такива права.
Действието на разпореждане с имота извършено от Д. на х. – Ямбол в полза на втория ответник също смущава правата на ищеца. Предявеният интерес от иска е обусловен от това да се установи, че сключеният договор не е прехвърлил вещни права в полза на този ответник, след като праводателят му не е бил носител на такива при сключване на договора.
Разрешените от съда процесуални и материалноправни въпроси, от които зависи изхода на делото, не разкрива особености, които да налагат разглеждане на жалбата с цел обогатяване на практиката и правилно прилагане на закона.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.11.2008 по гр. д. № 320/2008 г. на окръжен съд Ямбол.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.