1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр.София, 13.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3440 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. А., чрез адв.Я. М., срещу въззивно решение от 25.02.2014г., постановено по възз.гр.д.№863/2013г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено Решение №611/21.11.2013г. по гр.д.№1243/2013г. на РС – Кюстендил за отхвърляне на предявените от жалбоподателката искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, наименувано „уточнение“, съдържа само доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. В същото бланкетно е посочено, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция е постановила съдебния си акт „в противоречие с практиката на ВКС“. В тази връзка е приложено копие от определение по чл.288 ГПК на състав на IV г.о. на ВКС. Конкретни правни въпроси не са формулирани и не е направен и опит да се поставят такива.
Ответната страна по жалбата – О. п. “О. д.“ – [населено място], в срока по чл.287 ГПК не е представило писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за допускане на касационния контрол.
С въззивното решение е прието, че прекратяването на трудовия договор с ищцата за длъжността „главен счетоводител“, на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, е законосъобразно. Посочено е, че работодателят в кръга на правомощията си с длъжностната характеристика е променил изискванията за заемане на длъжността и конкретно – лицето да притежава висше икономическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ по специалността „Счетоводство и контрол“ – на които изисквания жалбоподателката не отговаря, тъй като същата притежава висше икономическо образование по специалността „Икономика и организация на вътрешната търговия“. Прието е, че промяната е предприета в интерес на работата и съответства на относимите изисквания за длъжността „главен счетоводител“; както и че от доказателствата по делото не се установява недобросъвестно упражняване на права /чл.8 КТ/ от страна на работодателя.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателката да е обосновала, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Както в изложението, наименувано „уточнение“, така и в касационната жалба, са релевирани само доводи за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за необоснованост на направените изводи относно осъществяването на основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, като се поддържа, че предприетата от работодателя промяна в изискванията за длъжността обективно не е била необходима и е имала за единствена цел прекратяване на трудовото правоотношение с А..
Следва да се отбележи, че съдебният контрол при уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ включва и преценката дали работодателят не е злоупотребил с правата си, когато неговата единствена цел е прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. Но работникът или служителят трябва да наведе в исковата молба конкретни факти и обстоятелства, от които може да се направи такъв извод за злоупотреба с право и да проведе пълно доказване на тези факти и обстоятелства /Решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2013 г. ІV г.о. на ВКС, Решение № 239/2012 г. по гр. д. № 779/2011 г. ІV г.о. на ВКС/. В случая това не е сторено. Освен това, константна е практиката, според която при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ не се променят функциите на длъжността и не се създава нова длъжност, а се променят само образователните изисквания за тази длъжност /Решение № 400/01.05.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г., Решение № 715/ 19.08.2005 г. по гр. д. № 250/2003 г. ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 730/ 29.11.2010 г. по гр. д. № 28/2010 г. ІІІ г.о. на ВКС и др./. Обжалваното решение е постановено в съответствие с тази практика на ВКС. Трайна е и практиката на ВКС, че работодателят има правото с оглед производствените си цели да определя необходимото образование за заемане на съответната длъжност /Решение № 1552/ 16.12.1999 г. по гр. д. № 457/1999 г. ІІІ г.о./, стига новите изисквания да имат връзка с характера на работата за съответната длъжност /Решение № 8/28.01.2010 г. по гр. д. № 598/2009 г. ІІІ г.о. на ВКС/. В случая изискването за образование със специалност „Счетоводство и контрол“ напълно отговаря на същността на длъжността – „главен счетоводител“.
Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. Бланкетното посочване, или цифровото изписване на отделните основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, от касатора в текста на изложението /доколкото в случая въобще може да се говори за изложение на основанията за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК/ не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставки за селекция на жалбата. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, на посоченото в заповедта основание, е законосъобразно и че не е налице превратно упражняване на права от страна на работодателя, не е основание за допускане до касация. Тези изводи могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2014г., постановено по възз.гр.д.№863/2013г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.