О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
гр. София, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2849 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни срещу решение № 1840 от 21. 03. 2017г. по в. гр. дело № 7759/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, с което е потвърдено изцяло решение от 28.01.2016г. по гр. дело № 21111/2015г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, с което ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ на ищеца И. Б. П. сумата 4 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, по което е постановена оправдателна присъда по нохд № 19867/2012г. по описа на СРС, НО, 108 състав, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2014г. до окончателното изплащане, като искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от 15 000лв..
Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба на ответника са наведени доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: „при определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност на Държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?“ и „при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата?“. Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, /редакция публ. в ДВ, бр. 47 от 2009г./, обективирана в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 539 от 25.09.2012 г. по гр. дело № 1221/2011 г. на ІV г.о., решение № 32 от 26.11.2014 г. по гр. дело № 2516/2014 г. на ІV г.о., решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. дело № 85/2012 г. на ІV г.о. и решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. дело № 593/2010 г. на ІV г.о.. Наведени са също доводи за наличие и на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради решаването на въпросите противоречиво от съдилищата, в следната съдебна практика: решение № 158 от 30.06.2010г. по гр. дело № 2001/2009г. на РС Шумен, решение от 21.10.2014г. по гр. дело № 1959/2014г. на САС и решение № 321 от 26.11.2014г. по гр. дело № 2516/2014г. на ВКС, ІV г.о., която не е приложена към касационната жалба.
Ищецът И. Б. П. в насрещната си касационна жалба оспорва касационната жалба на Прокуратурата на Република България, релевирайки доводи за неправилност на горепосоченото въззивно решение поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към насрещната касационна жалба се съдържат доводи за осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: „когато въззивният съд приема за съставомерни и други специфични вреди, настъпили в неимуществената сфера на ищеца и изрично претендирани в исковата молба наред с тези, които е приела и ценила първата инстанция, не следва ли с решението си да увеличи размера на присъденото обезщетение, преценявайки и тези допълнителни вреди?“. Не са изложени конкретни обстоятелства досежно релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Прокуратурата на Република България не подава отговор на насрещната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационните жалби са подадени в законния преклузивен срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена 15 000лв., но не са налице общото и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Въззивният съд е установил, че на 22. 10. 2012г. по процесното досъдебно производство, ищецът П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК /държане на акцизни стоки без бандерол – 288 бр. бутилки алкохол/, като наложената мярка за неотклонение е „подписка“. Горепосоченото наказателно производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 19. 11. 2014г..
Като е съобразил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и конкретните обстоятелства в процеса съобразно ППВС № 4/1968г., а именно: тежестта на незаконното обвинение в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“ до десеткратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК /“лишаване от право да упражнява определена професия или дейност“/; разумната продължителност на воденото наказателно производство от около 2 години; взетата най – лека мярка за неотклонение „подписка“; неприлагането на други мерки за процесуална принуда; сравнително малкия брой процесуално – следствени действия, извършени с участието на ищеца в досъдебното производство и неголемия брой съдебни заседания, на които ищецът като подсъдим е следвало да се явява; видът на установените неимуществени вреди – отрицателни преживявания, чувство за унижение и страдания, вкл. поради негативното влияние на незаконното обвинение върху репутацията му на човек и търговец в обществото, влошаването на семейните отношения; интензитетът на вредите, който не надхвърля обичайното за случая и икономическата конюктура в страната, СГС е счел, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., като това е справедливият размер, който репарира действително понесените неимуществени вреди от процесното непозволено увреждане.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Единствените формулирани правни въпроси, удовлетворяващи горепосоченото общо основание за допускане на касационно обжалване са свързани с приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, вкл. касателно необходимостта от обсъждане на конкретните обстоятелства, обусловили приетия за справедлив размер в мотивите на съдебното решение. Поставеният от ищеца в насрещната касационна жалба въпрос, освен относим изцяло към правилността на обжалвания съдебен акт, по която касационният съд би могъл да се произнесе само ако бъде допуснато касационно обжалване при предварителната селекция съобразно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е от значение за крайния изход на делото, доколкото не е обсъждан в обжалвания съдебен акт, поради което не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По правните въпроси на ответника, преформулирани по – горе от касационната инстанция съобразно правомощията й по т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, не са осъществени сочените допълнителни основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, доколкото е постановена многобройна, безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция публ. в ДВ, бр. 47 от 2009г./, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирани от касатора, с която обжалваният въззивен акт е изцяло съобразен. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства, каквито по настоящия спор са вида и интензивността на болките и страданията, които накърняват доброто име на ищеца на човек и търговец в обществото, нарушават семейните взаимоотношения и причиняват стрес и унижения, и отлив на клиенти, поради който упражняваната търговска дейност по внос на алкохол е била преустановена; разумната продължителност на наказателното производство /2 г. и 1 м./; тежестта на повдигнатото обвинение в тежко престъпление и преживените негативни емоции от това, и наложената най – лека мярка за неотклонение „подписка“, с които конкретни обстоятелства съставът на СГС изцяло се е съобразил, обсъждайки ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка в мотивите на съдебното решение. Въззивният съд е определил глобално размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, като не само е възприел всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и е обективирал в решението си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението, съобразявайки по този начин дадените разрешения, обективирани в решения № 296/ 19.10.2015г. по гр. д. № 6559/2014г. и № 158/04.06.2012г. по гр. дело № 708/2011г. на ВКС по чл. 290 ГПК. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставените правни въпроси, уеднаквяваща противоречивата съдебна практика, изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК съгласно т. 3 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това противоречива съдебна практика не е представена към касационната жалба на ответника, а това е достатъчно основание за приемане за неосъществено на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1840 от 21. 03. 2017г. по в. гр. дело № 7759/2016г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.