4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 19,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 160/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 808 от 06.12.2010г. по гр.д. № 996/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът подробно е интерпретирал решенията на двете съдебни инстанции, обсъждал е установената според него фактическа обстановка, в контекста на своето разбиране за основателността на иска, както и е разгледал установените според него факти. Поставил е „ първият съществен материалноправен въпрос” – „относно доказателствената сила на Акт образец 12 от 19.08.2007г.по чл.1, ал.4 от Наредба №3/31.07.2003г. за съставяне актове и протоколи по време на строителството, досежно установяване момента на незаконното присъединяване по чл.37 от Наредба №4/04г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи”. Посочено е, че по този въпрос нямало съдебна практика. Страната подробно е развила своето разбиране по така поставения въпрос, като го е свързала с твърденията си за неоснователност на иска.В заключение е заявено, че с оглед така изразеното разбиране е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като чл.1, ал.4 от Наредба №3/03 се нуждаела от тълкуване „ в духа и смисъла на чл.37 от Наредба №4/2004г.”. Страната е поставила „ втори материалноправен въпрос”, формулиран като – „ при установяване незаконното присъединяване към водопроводните и канализационни системи от лица, които не се намират в договорни отношения с В и К оператора съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода по реда на чл.37 Наредба №4/04 на МРРБ или на чл.46 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите ли следва да се определя” и свързания, според страната въпрос – „допустимо ли е съдът да изследва пропускателната способност на водопроводната мрежа и подаването на вода при прилагане на методиката за изчисляване на количеството вода”.Страната и по така формулираните въпроси е сочила, че няма съдебна практика. След което е развила подробно своето разбиране за неправилност на изводите на съда, определени от нея като изводи некореспондиращи с установената фактическа обстановка по спора.Касаторът е заявил, че ВКС следва да се произнесе по тези въпроси за да се осигури точното прилагане на закона. Поставен е и „ трети материалноправен въпрос, по който въззивния съд, според дружеството – касатор е „пропуснал да се произнесе в обжалваното решение”, а именно: значението на липсата на възражения при подписването на констативния протокол от 03.09.2007г.”. Страната е развила подробно разбирането си по този въпрос. Посочено е още, че за пълнота касаторът сочи решение №88/10 на Окръжен съд- Хасково / което е и приложил/, като счита, че е налице противоречие при разрешаването на така поставените въпроси.Направени са и оплаквания за неправилност на изводите на съда с оглед определяне размера на обезщетенията/ така определени и от страната/.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените от него първи и втори въпроси, макар и поставени общо и фактически могат да бъдат приети за релевантни за спора, но те установяват само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Третия въпрос няма такива характеристики тъй като, както и страната е сочила, по него въззивния съд не се е произнасял.
За да е налице основание, свързано с твърдяната хипотеза на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването на тези релевантни въпроси, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор, е приложил като релевантна практика решение №88/21.04.2010г. по гр.д. 136/10 на ХОС, за което е твърдял, че обективирало различно разрешаване на поставените въпроси. С решението по гр.д. 88/10г. състав на ХОС е разгледал отрицателен установителен иск за признаване недължимост на вземане, в хипотеза на сключен предварителен договор за присъединяване на изпълняван от ищеца строителен обект, за който е констатирано, ползването на вода в нарушение правилата на Наредба №4/04г. В този случай дружеството- оператор установил с констативен протокол незаконно присъединяване към улична водопроводна мрежа без монтиран водомер и въпреки направено писмено предписание. Или приложеното решение, третира различна хипотеза, при различно доказване на твърдяните факти, съответно довело до различни правни изводи за основателността на иска.Поради това и конкретно твърдяните противоречия съставляват всъщност различно интерпретиране на установените по спора факти, а не отговор на поставен конкретен правен въпрос, който е решен в противоречие с приетото от въззивния съд. Така например, с приложеното решение съставът на ХОС не е обсъждал доказателствената стойност на акт обр. №12 съставен по реда на Наредба №3 /03г., тъй като няма данни такъв протокол да е бил съставен и съответно и поставения от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане. По втория въпрос страната сама е очертала липса на обективен идентитет в сравняваните хипотези като е цитирала приетото в приложеното решение, за това че санкцията се налага не за действително количество потребена вода, а за неизпълнение предписанията по монтиране на водомер, тъй като в този случай водомер не бил монтиран, при извършване на строителството на обекта, като този извод е направен в контекста на мотивираното от състава, че съобразно разпоредбата на чл.35, ал.6 от Наредбата в тежест на нарушителя е да установи по-кратък период от едногодишния т.е. изводите за основателността на иска са сведени до конкретно доказване, което не може да обоснове соченото от касатора противоречие, тъй като то винаги е различно по различните правни спорове, доколкото зависи от субективно проявяваната процесуална активност на страните. Или, освен че исковете в сравняваните съдебни актове са различни, при различна доказателствена тежест и различни по установеност факти, то и съответните им правни изводи, свързани с доказаност на претенциите не могат да обосноват направените от касатора изводи за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Подробно развитите оплаквания за неправилност на решението / аналогични на оплакванията в касационната жалба/ са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат с оглед основателността на жалбата, т.е. след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява твърдението й за липса на съдебна практика / противоречиво всъщност, тъй като тя самата е приложила решение, обективиращо такава практика/, нито подробно развитото и становище по поставените от нея въпроси в контекста на разбирането й за неоснователост на иска. Освен това непълнотата и неяснотата на конкретна правна норма следва да бъде обективно обоснована, като разбирането на страната за това как тя следва да бъде приложена, с оглед неправилност на изводите на съда не водят до извод за наличие на основанието.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 87, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 2880лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 808 от 06.12.2010г. по гр.д. № 996/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 2880лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: