Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№801
София, 21.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 694 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. С. Б., приподписана от адвокат К. Д. срещу решение № 1314/18.06.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, І състав по гр.д. № 886/2015 г. в частта му, в която предявените искове за неимуществени вреди са уважени над сумите от по 20000 лв. за всяка от ищците
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване визира противоречиво разрешаване със съдебна практика – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – М. К. П. и А. К. Х. оспорват допускането на жалбата по съображения в писмен отговор, Гаранционен фонд /ГФ/ не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно и субективно съединени искове от М. К. П. и А. К. Х. против ГФ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща, виновно причинена при ПТП от водач без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм./, при участието на Д. С. Б. /настоящ касатор/, като трето лице помагач на страната на ГФ. Исковете са уважени за по 80000 лв. за всяка от ищците със законните последици, като са отхвърлени за разликата над този размер до претендираните по 100000 лв. за всяка. По въззивни жалби на ГФ и Д. Б. в осъдителната част, съответно над 40000 лв. /ГФ/ и над 20000 лв. /Д. Б./ за всяка от ищците, САС е изменил решението на СГС, намалил е размера на присъдените обезщетения на по 63000 лв. за всяка. САС е приел, че на 11.09.2009 г. в [населено място] бащата на ищците като пешеходец е починал в резултат на претърпяно ПТП, причинено от МПС, управлявано от Д. Б. без застраховка по риска „Гражданска отговорност“. Произшествието е причинено виновно от водача, управлявал под въздействието на алкохол /2.47 промила – средна степен на алкохолно опиване/, при скорост над максимално допустимата за населено място. Водачът е признат за виновен и осъден от Благоевградски окръжен съд по н.о.х.д. № 262/2011 г. за престъпление по чл.343 ал.1 предл.1-во и последно вр. чл.342 ал.1 предл.3-то НК. За да намали присъденото от СГС обезщетение, САС е изложил съображения във връзка с поддържаните от Б. оплаквания пред него за приложение на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД. Преценил е възрастта на пострадалия – 73 години, както и тази на неговите наследници – ищци, негови дъщери – съответно на 45 и 43 години, добрите отношения между тях и указанията на ППВС № 4/1968 г. Преценен е и приноса за процесното ПТП на пострадалия, движещ се по средата на лентата за движение, бутайки ръчна количка, при данни за разровен тротоар, но не в посока, противоположна на движението на МПС и не по възможно най-близката лява част на границата на платното /чл.108 ал.2 т.1 ЗДвП/, а попътно с превозните средства. Преценката на този принос е извършена при съблюдаване на указанията в т.7 от ППВС № 17/1963 г. Взето е предвид и допуснатото нарушение от самия водач, довело до произшествието, управлявал МПС-то след употреба на алкохол, с несъобразена скорост и с конкретните условия за видимост и с оглед на тези съображения е определен размер на обезщетение за всяка от ищците от по 70000 лв. при прието съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат в размер на 1/10 част, при което първоинстанционното решение е изменено – след отмяна са отхвърлени исковете за обезщетения на всяка от ищците за разликата от 63000 лв. до 80000 лв. със законните последици, потвърдено е решението на СГС в останалата му уважителна част.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касатарът излага доводи, свързани с определяне размера на претендираното обезщетение и конкретно с оглед приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД във връзка с приноса на пострадалия за съпричиняване на процесното ПТП и на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливото обезщетение, за което касаторът твърди, че се дължи не на еднаква роднинска връзка, а на доказани неимуществени вреди за всяка от ищците. Така изложените доводи са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Разрешението им е фактологично обусловено, изискващо конкретна преценка във всеки случай с оглед конкретните доказателства за механизма на извършеното произшествие и причините за същото, както и претърпените неимуществени вреди от съответния деликт. В случая САС е съобразил задълженията си по закон и в съответствие със съдебната практика и доказателствата по делото /постановената присъда от наказателния съд за същото деяние, заключение на авто-техническа експертиза и показанията на свидетелката М./ е извършил преценка, съобразно указанията на ППВС № 17/1963 г. и ППВС № 4/1968 г. и е постановил решението си, определяйки съответния размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди на всяка от ищците и приноса на пострадалия при конкретното ПТП за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма противоречие с представената от касатора съдебна практика /решения на ВКС, КРС/ по обективно неидентични казуси и доказателства, в която е определен различен размер на обезщетения и принос на пострадалия за съпричиняване с оглед необходимостта от извършване на конкретна преценка на доказателствата във всеки случай, каквато преценка САС е извършил по делото при изложени съображения.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски, тъй като ответниците по касационната жалба не претендират такива, нито има доказателства да са сторили разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1314/18.06.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, І състав по гр.д. № 886/2015 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.