1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 24.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 713 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца К. Р. Г. срещу Решение № 182 от 18.11.2013г. по в.т.д.№ 463/2013г. на Апелативен съд Варна, с което е обезсилено решението по гр.д.№ 176/2008г. на ОС Разград и е прекратено производството по делото пред въззивния и първоинстанционния съд. Районният съд е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на ответника [фирма] /в ликвидация/, който в хода на процеса е заличен от ТР /без да отрази този извод в диспозитива на решението/ и е отхвърлил исковете с правно основание чл.26 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нот.акт № 36 от 11.02.2008г., и за прогласяване нищожността на самия нотариален акт предявени, срещу купувача Г. А. и К. А. – ликвидатора, представлявал продавача [фирма] / в ликвидация/ при сключване на сделката. Постъпила е и частна жалба срещу определението на въззивната инстанция, постановено по реда на чл.248 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Поддържаното становище е, че действително исковете по отношение на заличеното търговско дружество и по отношение на нелегитимирания ответник – ликвидатора К. А. са недопустими, но по отношение на ответника Г. А., искът е допустим. Поради обстоятелството, че заличеното дружество не е единствен надлежен ответник по иска за установяване нищожността на договора за покупко-продажба, с който А. е придобил актив на дружеството в хода на ликвидационното производство, се твърди, че няма пречка искът да бъде разгледан по отношение на едната страна по сделката, срещу единия необходим другар, след като другият е престанал да съществува като правен субект, защото няма как да бъдат постановени различни решения спрямо задължителните другари. Правният си интерес от провеждането на иска касаторът извежда от становището, че ако сделката по покупко-продажба е нищожна и този порок би бил прогласен, то на възобновяване ще подлежи не производството по несъстоятелност на дружеството, а производството по ликвидацията му, и той като бивш съдружник ще получи по-висока стойност от ликвидационния дял, от този, който получил след незаконосъобразната продажба, извършена от ликвидатора.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК е поставен въпросът: Налице ли е правен интерес от иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка, предявен от съдружник в О., срещу страните по сделката, ако дружеството продавач, което е в ликвидация към момента на сключването й, впоследствие е обявено в несъстоятелност и е заличено в хода на процеса, при положение, че независимо от отпадане на процесуалната му правоспособност, има втори ответник- необходим другар. В хипотеза на иск по чл.26 ЗЗД, предявен от съдружник в О. срещу страните по сделката: продавача- дружеството в ликвидация и купувача и настъпило в хода на процеса обявяване на дружеството в несъстоятелност и заличаването му, налице ли е правен интерес от провеждането му, независимо от отпадане на процесуалната правоспособност на продавача, след като има втори ответник-купувача-необходим другар, при положение че не съществува опасност за постановяване на различни решения по отношение на необходими другари, и с оглед ретроактивното действие на уважен иск за нищожност на сделка, с оглед смисъла на правната норма на чл.273, ал.2 ТЗ в хипотеза на заличено търговско дружество. Допълнителната предпоставка е обоснована с противоречие на обжалваното решение с Решение № 124 по т.д.№ 159/2009г. на 1 т.о. и Определение № 801 по ч.т.д.№ 591/2012г. на 2 т.о., в които е прието, че ако в исково производство заличеното дружество е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим, като в настоящата хипотеза, заличеното дружество не е единствен ответник. Поддържа се, че обжалваното решение противоречи и на Определение № 145 по ч.гр.д. № 94/2009г. на 3 г.о., с което е разгледана хипотеза на предявен иск по чл.135 ЗЗД срещу страни по сделката, но ответникът-продавач /в ликвидация/ е заличен; даденото разрешение е, че независимо от качеството на страните по сделката на необходими другари, при иск по чл.135 ЗЗД, при положение, че едната от тях е заличена, няма пречка искът да бъде предявен само срещу другата, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари. Посочва се, че решението противоречи и на Определение № 256 по ч.т.д.№ 759/2010г. на 2 т.о., съгласно което след заличаване на дружеството същинските членствени правоотношения са прекратени, но съдружниците имат право да получат съответстващата на дружественото им участие част от евентуално останало имущество след удовлетворяване на кредиторите. Становището по поставения правен въпрос е, че с оглед съществуването на ответник по делото –необходим другар на заличеното дружество и възможността искът да бъде уважен и ликвидацията да бъде възобновена, за касатора е налице правен интерес от разглеждането на спора по същество.
В писмен отговор ответникът К. Г. е взел становище само по подадената частна жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че претенцията на ищеца Г. по чл.26,ал.1 ЗЗД е основана на твърдението, че в качеството му на съдружник в [фирма] –в ликвидация /заличен в хода на производството при прекратено по реда на чл.632,ал.4 ТЗ производство по несъстоятелност търговец/ от съществено значение е продажбата на имота да се извърши на възможно най-високата цена, отговаряща на реалната, тъй като това се отразява върху стойностния размер на полагащият му се ликвидационен дял при разпределение на осребреното имущество и посочените основания за нищожност на извършената в хода на ликвидационното производство продажба на имота са противоречие със закона и добрите нрави, занижена цена, незаконосъобразен доклад за оценката на имота поради липса на правоспособност на оценителя, нарушаване разпоредбата на чл.202 ЗУТ. Апелативният съд е констатирал, че с решение от 07.07.2011г.- в хода на исковота производство е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, производството по ликвидация е било спряно на основание чл.272а ТЗ и с решение от 28.09.2011г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на търговското дружество от търговския регистър на основание чл.632,ал.4 ТЗ. За да приеме, че предявения иск е недопустим, съдът е изложил съображения за липса на правен интерес тъй като производството по несъстоятелност е прекратено, дружеството е заличено, прекратено е и производството по ликвидация на основание чл.272а,ал.1 ТЗ и невъзможност –по аргумент от разпоредбата на чл.744,ал.1 ТЗ, прекратеното производство по несъстоятелност да бъде възобновено поради изтичане на едногодишния срок. Обосновано е, че по тези причини не съществува правна възможност за осребряване на имота и получаване от ищеца на по-голям по стойност ликвидационен дял, тъй като производството по ликвидация не може да бъде продължено нито възобновено; невъзможно е и продължаване на производството по несъстоятелност, а и ищецът не е кредитор, предявил своето вземане по надлежния ред, поради което липсва правен интерес от воденото на иска. Изложени са и допълнителни съображения, че ликвидаторът не е надлежен ответник по иска, тъй като не е страна по сделката, и че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск за нищожност на нотариалния акт.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
При формулирането на поставения процесуалноправен въпрос за наличието на правен интерес от воденето на установителния иск по чл.26,ал.1 ЗЗД в хипотеза на заличен търговец-продавач, необходим другар на ответника приобретател, касаторът обосновава интереса си със становището, че ако искът бъде уважен, реституцията по чл. 34 ЗЗД в резултат на съдебно установеното имущество, би обусловила хипотезата на чл.273,ал.2 ТЗ- предприемане на по-нататъшни действия за ликвидацията, в резултат на което той да получи по-висок по стойност ликвидационен дял. Без да мотивира невъзможността производството по делото да продължи само в лицето на другия ответник- приобретателя по сделката, въззивната инстанция е обосновала невъзможността да бъде възобновено както производството по ликвидация, което е прекратено на основание чл.272а,ал.1,изр.второ ТЗ, така и производството по несъстоятелност /в което ищецът няма качеството на кредитор/. Именно с невъзможността да бъде проведено последващо ликвидационно производство, респ. производство по осребряване на имуществото на заличения търговец, е мотивиран решаващият извод за недопустимост на иска поради липса на правен интерес в обосновавания от ищеца смисъл. Релевантен правен въпрос към тези изводи на въззивния съд не е поставен, което прави искането за допускане на касационното обжалване неоснователно поради липса на основната предпоставка. Неоснователно е и позоваването на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК, тъй като във всички цитирани от касатора актове произнасянето е в хипотеза на заличено в резултат на приключила ликвидация дружество, а не на заличен на основание чл.632,ал.4 ТЗ при прекратено производство по несъстоятелност търговец. Липсва соченото противоречие с Решение № 124 по т.д.№ 159/2009г. на 1 т.о. и Определение № 801 по ч.т.д.№ 591/2012г. на 2 т.о., и поради това, че с обжалвания акт недопустимостта на иска не е обоснована с липса на ответник, притежаващ правосубектност и процесуална правоспособност. Поддържаното противоречие с Определение № 145 по ч.гр.д.№ 94/2009г. на 3 г.о. не е налице и поради обстоятелството, че в разгледаната хипотеза на иск по чл.135 ЗЗД допустимостта му е обоснована с възможността кредиторът да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението към приобретателя, независимо, че дружеството-продавач е заличено, докато именно възможността за удовлетворяване на ищеца при провеждането на иска по чл.26 ЗЗД в настоящия случай е отречена от въззивния съд. Касаторът не отчита спецификата, че влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружество в ликвидация изключва провеждането на каквито и да е действия в производството по ликвидация и че хипотезата на чл.273,ал.2 ТЗ е приложима само ако ликвидацията е приключила, но не и когато производството по ликвидация е прекратено на основание чл.272а,,ал.1,изр.второ ГПК с влизане в сила на решението по чл.630 ТЗ.
По частната жалба срещу Определение № 6 от 06.01.2014г., с което въззивният съд по реда на чл.248,ал.1 ГПК е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил ищеца да заплати на ответника К. А. сумата 4 300лв. а на ответника Г. А. сумата 8 800лв. разноски при прекратяване на делото.
Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение апелативният съд е констатирал, че с решението си е обезсилил първоинстанционното решение изцяло- т.е. и в частта, с която на ответниците са били присъдени разноски при отхвърляне на иска, но при обезсилването и прекратяването на производството, но не се е произнесъл по искането на ответниците за разноски- в случая при прекратяване на делото, поради което ищецът е осъден да заплати на основание чл.78,ал.4 ГПК поисканите и доказани разноски на ответниците за двете инстанции. Следва да бъде потвърден изводът, че при прекратяване на производството по делото от въззивната инстанция поради недопустимост на иска, ищецът дължи разноски на насрещната страна както за първоинстанционното, така и за въззивното производство. Твърдението за „повторно“ присъдени разноски е неоснователно, защото апелативният съд е обезсилил изцяло / и в частта за разноските/ решението на окръжния съд.
Разноски за настоящото производство не се присъждат, тъй като такова искане от ответна страна няма.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 182 от 18.11.2013г. по в.т.д.№ 463/2013г. на Апелативен съд Варна.
Потвърждава Определение № 6 от 06.01.2014г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.