О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 29.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1190 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. И. Б., приподписана от адвокат Е. Николов, срещу решение № 305/13.04.2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 639/2008 г. в частта му, обезсилваща частично решение на Софийски градски съд /СГС/ и прекратяваща производството по предявен иск на настоящия касатор като ЕТ „Б. – Б. И. Б.” по чл.59 ЗЗД за сумата 73056.16 лв. със законна лихва от 28.12.2008 г. до окончателното плащане срещу ИА „В. клубове и информация”, чийто правоприемник е ИА „С. дейности на МО” със съответните разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение в обжалваната му част, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответниците по жалбата не взимат становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
СГС е сезиран с искове от ЕТ „Б. – Б. И. Б.” срещу: ИА „В. клубове и информация”, чийто правоприемник е ИА „С. дейности на МО” по чл.59 ЗЗД за сумата 73056.16 лв. – разходи за поддържане, запазване и преустройство на недвижим имот – Г. военен клуб в гр. Р., претендирани като равностойност на извършени подобрения; срещу МО и първия ответник за солидарно заплащане на недължимо платени консумативи; предявен е и насрещен иск срещу ЕТ „Б. – Б. И. Б.” от ИА „С. дейности на МО” за обезщетение за ползване на недвижимия имот през определен период, както и иск по чл.86 ЗЗД. Искът по чл.59 ЗЗД на ЕТ „Б. – Б. И. Б.” срещу ИА „В. клубове и информация” с правоприемник ИА „С. дейности на Министерство на отбраната” за сумата 73056.16 лв., предмет на настоящата касационна жалба е уважен от СГС, а С. е обезсилил решението в тази му част и е прекратил производството по иска като недопустимо. С. е приел, че процесният имот представлява държавна собственост – акт за публична държавна собственост № 0242/24.01.2001 г. и е бил предмет на договор за наем с ищеца. Претендират се разходи, направени от ищеца през ползването му, които увеличили стойността на имота, от увеличената стойност на имота се облагодетелства собственикът – държавата. Ответникът – ИА „В. клубове и информация”, чийто правоприемник е ИА „С. дейности на Министерство на отбраната” е самостоятелно юридическо лице, но съгласно ПМС № 162/1999 г. може само да ползва и управлява този имот, без да е собственик. В случая искът не е предявен срещу държавата, а срещу ИА „В. клубове и информация”, чиито правоприемник е ИА „С. дейности на Министерство на отбраната”, т.е. ненадлежна страна в съдебното производство, което е абсолютна процесуална предпоставка, неотстранима до момента и водеща до недопустимост на предявения иск срещу този ответник.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът в изложението си сочи като основание за допускане на касационната жалба чл.280 ал.1 т.2 ГПК – „въпрос решен противоречиво от съдилищата”. Не се извежда нито ясна и точна формулировка на правния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК както изисква ТР на ОС на ГК и ТК на ВКС № 1/2010 г. в т.1, нито се излагат мотиви за наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Не се прилагат и съдебни актове за противоречива практика, както изисква посоченото тълкувателно решение – т.3. Бланкетното позоваване на разпоредбата на ГПК само по себе си не обуславя нейното приложение.
Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че подадената касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на С. в обжалваната му част.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305/ 13.04.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 639/2008 г. в обжалваната му част
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.