2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 801
С., 5.06. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 54/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. С. и М. Димитрова С. против въззивно решение № 53 от 08.06.2011 г. по гр. дело № 97/2011 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 422 от 04.11.2010 г. по гр. дело № 1208/2010 г. на Разградски районен съд, с което са отхвърлени исковете на И. Т. С. и М. Димитрова С. против Т. К. Д. за заплащане на сумата 5290 лв. главница по договор за продажба на движими вещи – вносен шкаф, ел. бойлер, кухненски мебели марка „М.” включващи барплод, долни и горни шкафове, щори за врати и прозорци, ведно със законна лихва от предявяване на иска и сумата 2267,79 лв. лихва за забава за периода 15.07.2006 г.-14.07.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в мотивите на решението съдът не е посочил цената на движими вещи, подлежащи на плащане от ответника, извършена е безкритична оценка на доказателствата по делото, не била разпределена доказателствената тежест, според разпоредбата на чл. 154 ГПК, направено е обсъждане на доказателствата, според което искът бил доказан и не е подлежал на отхвърляне. Жалбоподателите сочат приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК в трите му хипотези, като основание за допускане на касационно обжалване и представят съдебни решения на ВКС по приложението на чл. 18 ЗЗД; чл. 144 и 145 ГПК (отм.); чл. 108 ЗС; чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ; чл. 240, ал. 1 ЗЗД; по чл. 133 във вр. с чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД – разнородна съдебна практика, чрез която обосновават основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът Т. К. Д. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа конкретни правни въпрос от значение за изхода на делото, което изключва възможността за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба изискването изложението да съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на съда.
Изложението не отговоря на посочените изисквания. По съдържание изложението обсъжда доказателства по делото, тяхната правна стойност, възпроизвежда изводи на съда и оспорва правилността им, цитира съдебни решения на ВКС с твърдение, че изводите на съда са в противоречие с приетото в посочените съдебни решения, което е основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, и не е основание за допускане на касационно обжалване.
Съществена част от изложението касае съображения на жалбоподателите по твърдението, че съдът е нарушил чл. 154 ГПК уреждащ доказателствената тежест между страните. Според трайната съдебна практика, всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни са себе си правни последици, които именно претендира, че са настъпили. С обжалваното решение правилата за разпределяне на доказателствената тежест са приложени съобразно изискването на закона. Решаващите изводи за отхвърляне на иска са съобразени със изискването, доколко страната, която носи доказателствената тежест е доказала фактите, релевантни за спорното право.
Жалбоподателите-ищци са твърдели, че ответникът им дължи заплащане на цената на конкретно посочени вещи, за които са твърдели, че били предадени. При направеното оспорване от ответника да е получил посочените вещи, в тежест на ищците е било да установят постигнато съгласие са създаване на отношения по договор за продажба на посочените вещи, което по делото е останало недоказано. Цената на вещите ищците са извели от задължението поето от ответника да им заплати й сумата над 20800 до 32 000 лв., дължима за подобрения и обзавеждане по споразумение от 26.07.2004 г., след приспадне цената на закупеното жилище от 26800 лв. Съдът е посочил, че липсва диференцирана отделна цена за подобрения и цена на обзавеждане, няма и конкретизиране вида на подобренията и вида на обзавеждането, има доказани две плащания от ответника с лични средства общо в размер на 11270 лв., извън заема от 20800 лв. получен от Д., за покупката на жилището, покрили уговореното със споразумението доплащане до 32 000 лв., извън което между страните няма конкретно доказано друго парично задължение на ответника към ищците, съответно на исковата претенция.
Представената от жалбоподателите съдебна практика е разнопосочна и не позволява да се извърши паралел с предмета на обжалваното решение.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 08.06.2011 г. по гр. дело № 97/2011 г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ