6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 06.06.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1847/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби от адв. Ф. – процесуален представител на ищеца В. С. В. от [населено място], и от адв. Р. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – П., против въззивно решение №1253/24.8.2010 г. по гр.д.№1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о.
Касационната жалба от ищеца В. С. В. е срещу частта на въззивното решение, с което отхвърлен изцяло искът по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, Касационната жалба от ответника по исковата молба – [фирма] – П., е срещу частта от въззивното решение, с което са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
С обжалваното решение е прието, че исковете по чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ са основателни, тъй като заповедта за дисциплинарно уволнение, макар и да е мотивирана е незаконосъобразна, тъй като не съдържа подпис на работодателя, поради което има характер само на проекто-заповед. Относно иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е прието, че данните от съдебно-счетоводната експертиза не установяват релевантни за делото факти, а основателността на претенцията се установява с нарочен документ – трудова книжка, с официални извлечения от регистрите на трудовите договори в НАП или други допустими доказателствени средства, но не и чрез ССЕ, чиято задача е била в съвсем друга насока. Освен това въззивната инстанция е констатирала още, че в рамките на първоинстанционното производство на ищеца не е била ограничавана възможността за ангажиране на доказателства по този иск. Поради това е прието, че искът е останал недоказан.
В изложението на ответника по исковата молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, по който се е произнесъл въззивният съд е за правните последици на неподписаната заповед от 07.8.2009 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. Излага се, че въззивният съд е намерил така цитираната заповед, макар и по съдържание да е мотивирана, да е посочено фактическото нарушение на трудовата дисциплина, без да е положен подпис върху нея от работодателя, че тя има характер само на проекто-заповед и не може да породи валидното си действие спрямо работника. Сочи се, че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се представя решение №810/17.10.2008 г. по гр.д.№2895/2007 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че дори и неподписаното съдебно решение не е нищожно, а има характер на незавършен съдебен акт. Твърди се, че другият процесуалноправен въпрос е неприемането на писмени доказателства пред въззивната инстанция, които страната не е могла да представи своевременно пред първоинстанционния съд, поради неправилно администриране наличното трудово досие на ищеца, обусловено от прекратяване на трудовото правоотношение на 07.8.2009 г. с лицето , заемащо длъжността “технически секретар” и назначаване на нов служител на тази длъжност. Сочи се, че съдът не е приел, писмени доказателства, установяващи наличието на предпоставките на чл.266, ал.2, т.1 ГПК, като това произнасяне от въззивния съд е съществен процесуалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК., касаещ доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и относно изясняване на смисъла на принципите на устност и непосредственост в процеса, както и критериите за възможността, респ. невъзможността на страната да узнае, посочи и представи до подаване на жалбата новите доказателства. Поради това се твърди, че като е е приел доказателствата, установяващи, невъзможността на страната да установи и представи по делото, подписаната заповед от 07.8.2009 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, въззивният съд е решил делото по идентичен начин като първата инстанция.Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваната част.
В изложението на ищеца по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице касационни основания за обжалване, тъй като въззивният съд е постановил необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които се съдържат в чл.7, ал.1 и чл.10 ГПК, което е свързано със следните правни въпроси: “Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключение на съдебно-счетоводна експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа в справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението?”; “Какви са пределите на служебното начало по чл.7, ал.1 ГПК при разглеждане на спора във въззивната инстанция ?”, като се твърди, че в случая въззивната инстанция е установила негодно доказателствено средство, с което единствено се доказва основанието на иска и въз основа на което е решен спорът от първоинстанционния съд, без да са дадени указания в хипотезата на чл.146, ал.2 ГПК, че не се сочат указания за оставането без работа след уволнението, следва ли да приложи чл.266, ал.3 ГПК, като въззивният съд даде указания за събиране на доказателства в тази насока. По този въпрос се сочи практика на ВКС, ІІІ г.о. – р.№172/23.02.2010 г. по гр.д.№386/2009 г., съгласно която в случаите когато са допуснати нарушения на задълженията на първоинстанционния съд, произтичащи от чл.145 и чл.146 ГПК, които не са отстранени от въззивната инстанция, това съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е основание за отмяна на въззивното решение.
Моли се за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
И двете страни по спора са депозирали отговори по касационните жалби на другата страна, по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на касационното обжалване и отговорите на страните намира, че е налице въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, поради което касационната жалба е допустима. Жалбите са подадени и в законния срок.
По изложението на ответника по исковата молба – [фирма] – П..
По първия от поставените въпроси, относно липсата на подпис в заповедта за уволнение, по посоченото основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. На първо място, поставеният въпрос е неотносим към разгледаните от ВКС, І г.о. въпроси в решение №810/17.10.2008 г. по гр.д.№2895/2007 г. Съдебното решение представлява акт на орган на държавна власт, спрямо който са налице строго определени законови изисквания, докато заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение представлява акт на работодателя, за който се изисква писмена форма, включително и изразяване волята на една от страните по трудовия договор да го прекрати, което изисква подпис за удостоверяване на тази воля. От друга страна, изложеното в представеното решение не противоречи на изложеното в обжалването решение, тъй като изрично е прието от ВКС, че “нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление, а липсата на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда и не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт. Поради това по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По втория от поставените в изложението въпроси – за неприемането на от въззивната инстанция на писмени доказателства, които страната не е могла да представи своевременно пред първоинстанционния съд, поради неправилно администриране на наличното трудово досие на ищеца, обусловено от прекратяване на правоотношенията с лицето, което е заемало длъжност “технически секретар” и назначаването на нов служител на тази длъжност, в контекста на чл.266, ал.2, т.1 ГПК, и за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, настоящата съдебна инстанция намира следното:
От изричното признание на ответника по касация, съдържащото се при поставяне на въпроса и сочене на обстоятелствата, за които се сочи нарушение от страна на въззивната инстанция по чл.266, ал.2, т.1 ГПК е видно, че не е налице твърдение за нови обстоятелства и сочене и представяне на нови доказателства, които не са могли да бъдат узнати, посочени и представени до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. В обясненията към поставения въпрос е видно, че в администрацията на дружеството са съществували неуредици по воденето на деловодните документи. Без значение са причините за това. Освен това представените доказателства не са нови, тъй като те са били в патримониума на страната, която се позовава на тях, като значителна част изхождат от нея, а останалата част са били адресирани до нея и са включени в деловодната документация.
Поради това и по този въпрос не следва въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложението на ищеца В. С. В..
По поставените от ищеца въпроси настоящата съдебна инстанция намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване в частта по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ по въпроса: “Може ли да се да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По втория въпрос, относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като нито пред първата инстанция, нито пред въззивната инстанция на ищеца не са отказвани доказателствени искания, нито пък е налице опущение на съда по чл.146, ал.2 ГПК по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1253/24.8.2010 г. по гр.д.№1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по подадената от [фирма] – П., касационна жалба, вх.№31333/29.9.2010 г., по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1253/24.8.2010 г. по гр.д.№1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по подадената от В. С. В. от [населено място], касационна жалба, вх.№31771/04.10.2010 г., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ по процесуалноправния въпрос за приложението на чл.266, ал.3 ГПК.
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1253/24.8.2010 г. по гр.д.№1826/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, г.о., по подадената от В. С. В. от [населено място], касационна жалба, вх.№31771/04.10.2010 г., по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, по процесуалноправния въпрос “Може ли да се да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?”, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на Върховния касационен съд, за насрочване.
Определението е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: