О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 08.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№583 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение от 29.02.12г. по гр.д.772/11г. на Софийски окръжен съд е потвърдено решение №51 от 11.04.11г. по гр.д.№367/10г. на РС Пирдоп, в частта, с която делбата на апартамент №163, находящ се в [населено място],[жк], бл.212-214, вх.В, ет.11, е допусната между съделителите Х. А. Г. и Г. П. Б. при равни квоти.
Въззивният съд е приел, че при предходна делба на Г. П. Б. е възложен по реда на чл.282, ал.2 ГПК /отм./ втори жилищен етаж от сграда в [населено място],[жк]. Неговият дял от този имот е възлизал на 3/108 ид.части, а за останалите 105/108 ид.части на другите съделители той е осъден да заплати суми за уравнение. Съдебното решение по тази делба е постановено по време на брака на Г. Б. и Х. Г. и обосновава възникване на съпружеска имуществена общност върху възложения имот, доколкото 99% от него е придобита по време на брака срещу заплащане, а личният дял на Б. е бил незначителен по смисъла на чл.21, ал.2 СК /отм./. Без значение за собствеността е въпросът дали реално са плащани сумите за уравнение, тъй като това има значение само за вътрешните отношения между съделителите.
Възложеният по реда на чл.282, ал.2 ГПК /отм./ недвижим имот в[жк]впоследствие е бил отчужден по реда на З./отм./ и като обезщетение е отстъпен процесният апартамент. Паричната оценка на отчуждения имот е 7497,28лв., а разликата до пълния размер на цената на отстъпения в обезщетение апартамент е покрита със средства от заем в размер на 12 000лв.
При тези данни от правна страна е прието, че и процесният апартамент представлява съпружеска имуществена общност, той като е придобит срещу отчужден имот на съпрузите, а разликата в цените е покрита със средства от заем, което също обуславя възникването на СИО.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Б.. Той поддържа, че процесният апартамент е изцяло негова собственост, тъй като е придобит като обезщетение за отчужден негов наследствен имот и цената му е покрита със сумата от 7497,28лв., определена като обезщетение за имота му и 12000лв. заем, който е изплащан изцяло от него.
В изложението към жалбата той поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса дали вещи и права върху вещи, придобити от единия съпруг чрез наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил и дали са лични вещи и права върху вещи, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл.20, ал.1 СК 1985г. /отм./. Противоречивата практика, на която се позовава, са решението на първата и на втората инстанция по настоящото дело.
Ответникът в производството Х. А. Г. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На първо място – поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е относим към конкретното дело. Той е свързан с придобиване на имущество от единия съпруг чрез наследство и дарение, докато по конкретното дело обстоятелствата са други. Процесният апартамент е придобит като обезщетение срещу отчужден имот, който не е бил наследствен на Г. Б., а е съпружеска имуществена общност, тъй като 105/108 ид.части от него са придобити по време на брака чрез възмездна сделка /делба с присъдено уравнение на дяловете/, а останалите 3/105, които са наследствено имущество на Б., са незначителни по смисъла на чл.21, ал.2 СК 1985г. /отм./ и не влияят като цяло на собствеността. По настоящото дело не възниква и въпросът за имущество на единия от съпрузите, придобито чрез дарение.
Независимо от това – касационното обжалване не може да се допусне и поради това, че жалбоподателят не е посочил противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Решенията на първата и на втората инстанция, постановени по едно дело, не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като законът има предвид противоречие между обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на съд – в този смисъл т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.02.12г. по гр.д.772/11г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: