ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 801
гр.София, 19.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЗЛАТКА РУСЕВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА
ТАШЕВА гражданско дело под № 577/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. Т. Р. от гр. С. против решение № 38/17.02.2009 г. по гр.дело № 5/2009 год. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 91/06.11.2008 год. по гр. д. № 205 по описа за 2007 год. на Т. районен съд и е допусната делба между страните.
Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, защото счита, че същественият материалноправен въпрос за собствеността върху земеделската земя, към момента на внасянето й в ТКЗС е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 10 от ПУТКЗС, а отсъствието на съдебна практика по чл. 38, чл. 96 и 97 от Закона за наследствата/1989 г. – отм./ следва да инициира тълкуването им, което е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационният съд счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните съображения: предмет на предявения иск от ищеца-касатор за делба, са земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, с решение на №8/09.03.1999 год. на ОСЗГ, гр. Т., на наследници на В. П. Т. Доводът, че неговите синове П. В. П. и Т. В. П. са имали собствени земеделски земи, които са внесли в ТКЗС, видно от заявлението и опис-декларациите им, които не били зачетени, който е същественият материалноправен въпрос, отричащ изключителното им право на собственост, решен в противоречие с практиката на ВКС в цитираните решения TP № 104/1964 г. на ВС и на решение № 1341/25.10.1984 год. по гр.дело № 780/1984 год. на ВС, IV-то Г.О. е неотносим към спора, с предмет делба на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследници на В. П. Т. Цитираното TP № 104/1964 г. би имало значение на съдебна практика в един спор за материално право към минал момент, по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от наследниците на П. В. П. и на Т. В. П. , претендиращи самостоятелни права върху някои от възстановените земеделски земи на наследниците на общия наследодател и техен баща В. Разглеждането на подобна претенция в производството за делба, в което отсъстват доказателства за разрешен спор за материално право между наследниците на общия наследодател и наследниците на неговите синове П. и Т. В. , както и извършената, въз основа на него процедура по възстановяване на правото на собственост от органа на поземлената собственост е недопустимо. Изложените съображения от касационния съд са относими и към цитираното от касатора решение № 1* по гр.дело № 780/1984 год.
Не е налице и второто поддържано от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отсъствието на съдебна практика по правни норми не е основание да се инициира тълкувателната дейност на касационния съд, по чл. 291 ГПК, която е насочена към уеднаквяване на практиката с издаване на тълкувателни решения, когато съществува противоречива съдебна практика, какъвто не е настоящият случай.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 38 от 17.02.2009 год. по гр.дело № 5 по описа за 2009 год. на Габровския окръжен съд, по касационната жалба на Р. Т. Р. от гр. С., с вх. № 806/14.03.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: