4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
С., 10,12, 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1185 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5727/30.ІХ.2011 г. на М. И. В. от С., подадена против решение № 362 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 12.VІІ.2011 г., постановено по т. д. № 497/2011 г., с което – поради недопустимост на иска – е било обезсилено първоинстанционното решение № 115/9.ІІІ.2011 г. на Пловдивския ОС, ТК, ХІІІ-и с-в, по т. д. № 292/2010 г. С последното по уважен конститутивен иск на В. с правно основание по чл. 74 ТЗ са били отменени всички решения, взети на проведеното на датата 4.ІІ.2010 г. Общо събрание на съдружниците на ответното [фирма]-гр. П., вкл. и това за изключването на В. като съдружник.
Оплакванията на касатора В. са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение (отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК), поради което той претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд, който да се произнесе по съществото на подадената от [фирма]-гр. П. въззивна жалба „ведно с произтичащите законни последици”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. Ив. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с преценката си за недопустимост на иск по чл. 74 ТЗ, предявен в последния ден от преклузивния 3-месечен срок, започващ да тече от деня на провеждане на съответното общо събрание, която Пловдивският апелативен съд бил основал върху действието на вписването на оспорените решения на ОС на дружеството в търговския регистър, въззивната инстанция се е произнесла с атакуваното свое решение по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В тази връзка се инвокира довод, че следвало да се извърши стриктно тълкуване на съдържанието на разпоредбата на чл. 7 ЗТР, щом разширителното й интерпретиране от състава на Пловдивския апелативен съд в конкретния случай водело до дерогиране правилото на втората алинея на чл. 74 ТЗ за тримесечния срок.
Ответното по касация [фирма]-гр. П. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, изложени в жалбата на В..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд касационната жалба на М. И. В. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/ постановки по т. 4 от ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът В. поддържа теза, че „ако законодателят е искал да приравни вписването на актовете в търговския регистър с узнаването им по смисъла на чл. 74, ал. 2 ТЗ, то той би поставил това условие изрично в хипотезата на цитираната норма”, но в последната „предпоставките са общи, а не се разделят на такива за актове, за които законът не изисква вписване, и на такива, за които законът постановява задължително вписване, за да се отрази самият факт на вписване на срока, в който може да бъде обжалвано решението”.
Разпоредбата на чл. 7 ЗТР е съвършено ясна по отношение предвиденото с нея оповестително действие на вписването на подлежащи на отразяване в търговския регистър обстоятелства, каквито по естеството си са и оспорените от касатора В. решения на общото събраните на ответното по касация търговско д-во с ограничена отговорност /арг. чл. 140, ал. 1 ТЗ/. Правно незащитимо е разбирането, че неприсъствалият на общото събрание съдружник следва да разполага с повече права от всяко добросъвестно трето лице, тъй като в противен случай това би се оказало тълкуване на разпоредбата на чл. 7 ЗТР contra legem. Освен тези съображения, изключващи приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по релевирания от касатора правен въпрос: за необходимостта от стриктно тълкуване на текста на чл. 7 ЗТР, което „да изключва дерогиране на правилото на втората алинея на чл. 74 ТЗ относно тримесечния срок” от деня на събранието за предяваване на конститутивния иск за отмяна на решения на общото събрание на дружество, настоящият състав на ВКС констатира факта, че в процесния случай този иск е бил предявен и след изтичането на въпросния пределен срок. Съгласно чл. 60, ал. 3 и 6 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая пределният 3-месечен срок за предявяване на иска е изтекъл на датата 3 май 2010 г. /присъствен ден, понеделник/, докато исковата молба на М. И. В. срещу ответното [фирма]-гр. П. е била заведена в канцеларията на първостепенния окръжен съд с вх. № 10546 от датата 4 май с.г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 12.VІІ..2011 г., постановено по т. д. № 497/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 1185 по описа за 2011 г.