О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр. София, 21.12.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №841/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. К. Ч. и Д. А. Ч. и двамата с адрес за призоваване в[населено място] срещу решение от 20.04.2010 г.на С. градски съд, ІV-б състав по гр.д. №3293/2010 г., с което е потвърдено решение от 10.12.2009 г. на СРС , постановено по гр.д.№17649/2008 г., с което е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение на всеки един от ищците в размер на 7 590 лева за вреди от договорно неизпълнение от страна на ответника [фирма]- София на договор за поръчка за сключване на застраховка „ ЖИВОТ” в [фирма].
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на така предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са от значение за точното прилагане на закова и за развитие на правото- основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между наследодателят на ищците А. Д. Ч. –поч. на 25.04.2007 г. и ответното дружество в качеството на застрахователен брокер е сключен договор за поръчка от 14.11.2006 г., по силата на който ответникът се е задължил да сключи от името и за сметка на ищеца застраховка „Живот” в [фирма]. Застрахователната вноска в размер на 670,07 лева е платена от страна на починалия доверител. За да отхвърли иска, решаващият състав е изложил съображения, че липсва причинна връзка между несключването на застрахователния договор, предмет на поръчката, и поведението на ответника-доверител, доколкото не се установява, че при преценка на цялата медицинска документация за здравословното състояние на починалия от страна на застрахователя срещу риск „Живот” договорът за застраховка непременно би се сключил. Съдът приема, че не е налице елемент от фактическия състав на правото на обезщетение за договорно неизпълнение/ чл. 82 от ЗЗД/ , а именно- сочените вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. На второ място са изложени и съображения за това, че доколкото в заявлението си за сключване на бъдещата застраховка „Живот” доверителят е посочил като трето ползващо се лице такова , което е извън ищците като наследници по закон на починалия , то дори и да бяха налице останалите предпоставки за отговорност за неизпълнение на договора за поръчка от страна на ответника, то ищците пак не биха били активно легитимирани носители на материалното право на обезщетение за пропуснати ползи, представляващи застрахователно обезщетение, което наследодателят е възложил на ответното дружество да договори в полза на трето лице.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят не сочи конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК, а е навел оплаквания за неправилно приложение на материалния закон / чл. 280 от ЗЗД във връзка с чл.82 от ЗЗД/ . Тези оплаквания , обаче , могат да бъдат от значение за правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.04.2010 г.на С. градски съд, ІV-б състав по гр.д. №3293/2010 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.