4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 21,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 144/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №256 11.11.2010г. по т.д. № 441/2010 г. на Смолянски окръжен съд .
Ответникът по касация –О. – [населено място] не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено в резултат на проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът след като подробно е посочил какъв е обжалваемия интерес и е изложил обстоятелства свързани с мотивите на ищеца да води няколко иска за твърдяната от него щета, е възпроизвел текста на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Под заглавие- „материалноправен и процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС”, страната е посочила, че „ ВКС се е произнасял поне 2 пъти по сходен казус/ касаещ предходен подпериод от време по същия случай/”. Интерпретирано е решение на №208/05г. на ВКС, Vг.о. както и определение по реда на чл.288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване. Направен е извод, че обжалваното решение противоречи на тази практика на ВКС, което обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е формулирал още – „процесуалноправния въпрос от значение за точното приложение на чл.297 ГПК, по който съдът се е произнесъл неправилно и по този начин е нарушил съществено проц. правила”. В тази връзка, страната подробно е разгледала както установените, според нея факти по спора, така и постановените за предходен период решения, в контекста на своето разбиране по основателността на иска, при изложени оплаквания за неправилност на изводите на съда. Касаторът е поддържал и това, че въззивния съд се е произнесъл „ неправилно, от значение за точното приложение на чл.79 и 82 ЗЗД” . Този довод е развит в контекста на оплакванията му във връзка с приетото за неоснователност на исковите претенции/ така квалифицирани в изложението /. Във връзка с основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, страната е посочила още – „ ГПК мълчи, а ВКС на РБ не се произнесъл за правната връзка между свързаните дела- тези които са образувани по няколко/поне два / граждански иска, за няколко подпериода, влизащи в рамките на един период от време, през която ищеца е претърпял вреда.” Страната е развила своето разбиране в тази връзка.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос за „ правната връзка между свързаните дела”-, макар и непрецизно формулиран спрямо приетото от въззивния съд, който изрично е заявил в мотивите си, че влязлото в сила решение за предходен период е задължително, е релевантен за спора, но той установява само общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. За да е налице основание, свързано с твърдяната хипотеза на т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването на този въпрос, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор, обаче не сочи релевантна практика, с която да е разрешен поставения въпрос, поради което не обосновава и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- арг. т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Не се обосновава и довод за наличие предпоставките по т.2 на текста. Този извод произтича от това, че не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК цитираното решение №208/08г. на ВКС, тъй като със същото се отменя въззивното решение и делото се връща за ново разглеждане т.е. с него не се разрешава материалноправния спор със сила на пресъдено нещо. Не обективира практика и цитираното определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК – арг. т.3 ТРОСГТК №1 /09г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ чийто текст е възпроизвел касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не съставлява възпроизвеждане текста на нормата, нито твърдението че съдът е приложил неправилно конкретно изброени правни норми, за които страната не е посочила в какво според нея се състои непълнотата или неяснотата им, обуславяща необходимост от тълкуването им. Освен това, в хипотеза когато предмет на делото е част от спорното право и е формирана сила на пресъдено нещо за тази част е налице задължителна практика- т.1 ТРОСГК на ВКС на РБ №1/2001г., която изключва дори и по отношение на едно и също вземане разпростирането на силата на пресъдено нещо върху непредявената му част. Или на още по-голямо основание това е относимо към различните претенции за вреди касаещи различни периоди, какъвто е и разглеждания случай. След като въззивния съд изцяло се е съобразил с посочената задължителна практика, то и касатора не обоснована приложно поле на касационно обжалване.
Развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт са неотносими към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №256 от 11.11.2010г. по т.д. № 441/2010 г. на Смолянски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: