О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
Гр.С., 26.11.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.1831 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Р. К. срещу решение №.2225/31.10.18 по г.д.№.432/17 на Апелативен съд С., 2с. – с което, след отмяна на решение №.594/15.11.16 на Окръжен съд Благоевград по г.д.№.417/15, касаторът е осъден да плати на Териториално поделение /ТП/ „Държавно горско стопанство Г.“, обл.Б., 118312,13лв. /стойност на липсваща дървесина/ ведно с разноски.
ТП„Държавно горско стопанство Г.“, обл.Б., оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.211 вр. с чл.207 КТ за основателен, тъй като са налице предпоставките за ангажиране на отчетническата отговорност на ответника за липси. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързано от трудово правоотношение, като Л.К. е заемал длъжност „горски стражар“ с основно задължение по длъжностна характеристика да пази поверения му горски участък; през 2008г. му е била връчена нова такава, по която преките му задължения се свеждат до всички дейности, свързани със стопанисването и охраната на Д. в Г.“В.“ и експедицията на дървесина; с четири последващи заповеди /от 2008, 2009 и две от 2010г./ той е определен за материално отговорно лице на конкретно посочени обекти; след извършена в изпълнение на Заповед №.258/18.08.10 инвентаризация и проверка на складовите наличности на промишлените обекти за добив и продажба на обла строителна дървесина и дърва за огрев в Г. „В.“ е констатирана липса на дървен материал в различни обекти, сред които и тези, поверени на ответника, като размерът на липсите в последните е на стойност 118312,35лв.; със заповед №.503/13.12.10 той е уволнен дисциплинарно.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.211 вр. с чл.207 ал.1 т.2 КТ – за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, осъществяващ отчетническа функция, при констатирана липса в повереното му имущество. Посочил е, че придобиването на качеството отчетник не зависи от вписването в длъжностната характеристика /такава може да не е издадена, а и да не е връчена на работника/-от значение е трудовата функция на работника – т.е. длъжността, която заема по трудов договор, да съдържа като присъщи задължения действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя /реш.№.493/23.11.11 по г.д.№.586/11, IV ГО/. В случая част от задълженията по трудовото правоотношение на ответника се състоят именно в дейности, свързани със стопанисването и охраната на Д. в Г. „В.“, както и в експедицията на дървесина. В подкрепа на тази констатация са и представените приемо-предавателни протоколи за приемане на извършена работа за дървесина, добита по реда на чл.80 т.2 П., отнасяща се до вече сключени договори за възлагане на дърводобив и за по-голямата част от описаните в заповедите обекти – съгласно които той, в качеството си материално отговорно лице и представител на Д., е приемал извършената работа за стопанството, състояща се в сеч/извоз/рампиране/превоз на дървен материал; по отношение на друга част от обектите, след първоначалното приемане на дървесината от друго лице, остатъчните количества отново са били предадени за управление и пазене на и впоследствие експедирани от ответника. Съдът е приел, че са налице доказани липси при отсъствие на доказателства, установяващи произхода им, като причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя; предполага се и виновното поведение на отчетника, на който са възложени функциите да полага грижа, по-голяма от обикновената, за опазване на имуществото на роботодателя /реш.№.878/14.01.10 по г.д.№.3785/08, I./. В тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника или служителя, а в тежест на последния –разходването им по предназначение, респ. да ангажира други доказателства, които да изключат отговорността му-което не е направено по делото. При тези обстоятелства искът е доказан и основателен. Безспорно е пред касационната инстанция, а и от разпоредбата на чл.207 ал.3 КТ следва, че не е изтекла и 10-годишната давност по чл.207 ал.3 КТ за погасяване на претенцията.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай – като при всички хипотези на ал.1 е необходимо формулирането на правен въпрос.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Изложението му, обаче не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност и недопустимост на обжалвания акт, като преповтаря дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност и недопустимост. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество /чл.290 ал.1 ГПК/ /т.1 от ТР № 1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.
Предвид задължението на ВКС да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е недопустимо – и наведените оплаквания за недопустимост поради разглеждане на иска при неуточнен предмет, настоящата инстанция намира, че такава хипотеза не е налице. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил ясно фактите, въз основа на които претендира заплащане на процесната сума, и основава претенцията си на качеството на ответника на материално отговорно лице и установените липси по отношение на имущество, поверено му в това му качество /сочи и, че за тях той не е сигнализирал и не е дал обяснение как са се получили/. При тези обстоятелства и доколкото конкретните фактически твърдения във всяка молба определят правната квалификация на претенцията /съгласно задължителната съдебна практика (напр. реш.№.50/17.02.11 по г.д.№.762/10г., III ГО) съдът следва да определи правната квалификация на иска въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства, като определя приложимата правна норма с оглед на същите, независимо от дадената от самия ищец правна квалификация/, като са разгледали исковете на основание чл.211 вр. с чл.207 КТ, съдилищата не са постановили недопустими решения. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.2225/31.10.18 по г.д.№.432/17 на Апелативен съд С., 2с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: