О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 802
С., 30.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЮСТИНИЯНОВА
Е. ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Е. В. гр.д. № 2347 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Б., чрез адвокат И. И. от АК – [населено място] срещу въззивно решение № 20 от 07.01.2016 г. по в. гр.д. № 2826/2015 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която се потвърждава решение № 3457 от 05.08.2015 г. по гр.д. № 28/2015 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от касатора иск срещу ОД на МВР [населено място], на основание чл.2, ал.1, т.2 З., за разликата над присъдените 500 лева до претендираните 5050 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправомерното му задържане на 24.04.2012 г. през времето от 11,20 ч. до 19,10 ч. за проява на хулиганство, по повод на което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 29.05.2013 г. до окончателното изплащане.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност с твърдения, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 З., дали са актуални постановките на ППВС № 4/23.12.1968 г. и следва ли да се обсъдят всички обстоятелства по делото при определяне на конкретния размер на обезщетение. Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК, решение № 253/02.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. и решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на Върховния касационен съд, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От ответника по касационната жалба ОД на МВР [населено място] не е постъпил писмен отговор.
От Прокуратурата на Република България също не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва въззивното решение страна по делото, поради което е редовна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 24.04.2012 г. със заповед за задържане на основание чл.63 ЗМВР, К. П. Б. е престоял във Второ РУП – [населено място] през времето от 11,20 ч. до 19,10 ч. за проява на дребно хулиганство, във връзка с което е било образувано досъдебно производство № 893/2012 г., а на 20.07.2012 г. му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 НК. Образуваното НАХД № 4507/2012 г. на В. е приключило с влязла в сила на 29.05.2013 г. оправдателна присъда по повдигнатото обвинение, поради което с оглед на конкретните обстоятелства около задържането на ищеца от полицейски служители и упражнената във връзка с това принуда, изразяваща се в ограничаване правото на свободно придвижване, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.2 З.. В обжалваното решение е прието, че дължимото обезщетение обхваща всички настъпили за ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с незаконното задържане – ограничаването на социалните контакти и получената хипертонична криза в резултат на отрицателни емоции, което наложило намесата на медицински екип, доколкото същите вреди не се обхващат от присъденото обезщетение за незаконно повдигане и поддържане на обвинение от Прокуратурата на Република България. Съдът е приел също, че не се доказват твърденията за трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца в пряка причинна връзка със задържането му от полицейските органи, поради което справедливото обезщетение на причинените неимуществените вреди е в размер на 500 лева.
При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият състав Върховния касационен съд намира, че поставените в изложението по чл.284, ал.3 ГПК правни въпроси независимо че обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд е установил всички релевантни за изхода на делото фактически обстоятелства и въз основа на тях е формирал извод за наличие на причинно-следствена връзка между принудителното задържане и настъпилите неимуществени вреди, в съответствие с дадените разяснения в ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които са от значение за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и е възприел изводите на първата инстанция за степента на въздействие на предприетите действия по задържането върху здравословното състояние на ищеца, поради което е потвърдил решението. Направен е извод, че отрицателните изживявания от принудителното задържане не се отличават с висок интензитет, с оглед на което иска за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер. Изводите на въззивния съд са в съответствие с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата. Дадените разяснения са актуални и представляват задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които са съобразени от въззивния съд. Като приема, че от представените доказателства не може да се установи причинно-следствена връзка с част от вредите, изразяващи се в уронване на честта и достойнството на ищеца и трайно влошаване на здравословното му състояние, поради което претенцията за неимуществени вреди до пълния предявен размер се явява неоснователна, съдът е определил конкретния размер на обезщетението в съответствие с практиката на ВКС – напр. решение № 365/18.11.2015 г. по гр.д. № 5376/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в което се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и т.н.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд не може да се обоснове противоречие на поставените въпроси със задължителната практика на ВКС, формирана с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК, решение № 253/02.07.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. и решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При липсата на аргументи за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретните норми във връзка с обосноваване размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2 от З., не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 20 от 07.01.2016 г. по в. гр.д. № 2826/2015 г. на Окръжен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.