2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр. София, 08 ноември 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 2009 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Д. К. Д. срещу решение № 320/23.01.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 897/2018 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 200/19.07.2018 г. по гр. дело № 40/2018 г. на Петричкия районен съд (ПРС), е отхвърлен, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, от жалбоподателя срещу Е. Д. В., иск с правно основание чл. 240, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на касатора-ищец сумата 8 314 лв., представляваща неизплатена главница по договор за заем, обективиран в писмена спогодба между страните, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1374/2017 г. на ПРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба на Д. Д. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата Е. В. в отговора си излага становище и съображения за неоснователност на касационната жалба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя Д., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли да се приеме, че дадена сума е предадена на ответника, ако той подпише документ, че поема задължение да върне същата сума като дължима на ищеца и прави това последователно чрез отделни месечни вноски, приемани от ищеца; 2) при тези обстоятелства, следва ли да се счита за доказан фактът на предаване на търсената сума от гледна точка на реалния характер на договора за заем; 3) (алтернативен на първите два въпроса) предаването на определена сума може ли да се докаже с друг писмен документ, в който изрично не е записано, че става въпрос за даване на сума по договор за заем, т.е. – с косвени писмени доказателства; 4) при доказан факт на предаване на сумата, допустимо ли е със свидетелски показания да се установява основанието за предаването ?, респ. – за плащането на отделните месечни вноски; и 5) при неяснота относно основанието на поетото задължение, следва ли съдът да се ръководи от разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първите три въпроса – в противоречие с решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/03.02.2017 г. по гр. д. № 50424/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 142/07.10.2016 г. по търг. д. № 1601/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 151/13.07.2011 г. по гр. д. № 409/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, четвъртия въпрос – в противоречие с решение № 253/17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 1779/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, и петия въпрос – в противоречие с решение № 430/20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 10/07.09.2010 г. по търг. д. № 241/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 89/17.07.2009 г. по търг. д. № 523/2008 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 67/30.07.2014 г. по търг. д. № 1843/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС.
Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първият правен въпрос е некоректно формулиран от страна на касатора, тъй като, както е установил и въззивният съд, с процесния документ, подписан от страните, ответницата е поела задължение, не да „върне“, а да „изплаща“ на ищеца сумата 10 500 лв. на месечни вноски от по 150 лв., без да е посочено основанието за това. При това положение, и като е установил и че в документите (разписките) за погасяване на вноски, подписани от ответницата, също не се сочи, че се погасява (връща) сума, дадена ? в заем, въззивният съд е разрешил първите три правни въпроса в пълно съответствие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС (решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 11/03.02.2017 г. по гр. д. № 50424/2016 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 142/07.10.2016 г. по търг. д. № 1601/2015 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 253/17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 1779/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 10/07.09.2010 г. по търг. д. № 241/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС), като е приел, че за релевантните факти за постигнато съгласие за сключване на договор за заем, своевременно оспорени от ответницата по делото, т.е. – за съгласие за предаване на пари в собственост на заемателя, който се задължава да ги върне, както и за самото предаване на парите – с оглед реалния характер на договора за заем, доказателства по делото няма, освен противоречащите на писмени доказателства по делото, показания на разпитаната като свидетел съпруга на касатора-ищец, чиито показания относно факта на предаване на сумата са и недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. С оглед на това, по отношение на първите три правни въпроса не е налице наведеното от касатора допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (т. 2 от тълкувателно № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид приетото от въззивния съд, че по делото е недоказан фактът на предаване на твърдяната заета сума, четвъртият правен въпрос (при доказан факт на предаване на сумата, допустимо ли е със свидетелски показания да се установява основанието за предаването ?, респ. – за плащането на отделните месечни вноски) не е обуславящ правните изводи на окръжния съд в мотивите към обжалваното въззивно решение и е без значение за изхода на правния спор по делото, респ. – този въпрос не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по делото (т. 1 от тълкувателно № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Видно от изложеното по-горе, отчитайки особеностите на договора за заем, именно предвид характера му на реален договор, въззивният съд е разрешил и петия правен въпрос – по приложението на чл. 20 от ЗЗД – в пълно съответствие с посочената от касатора практика на ВКС (решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 253/17.10.2014 г. по гр. д. № 2902/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 1779/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 10/07.09.2010 г. по търг. д. № 241/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС). Във връзка с този правен въпрос жалбоподателят сочи неотносима в случая практика на ВКС (решение № 430/20.01.2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 89/17.07.2009 г. по търг. д. № 523/2008 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и решение № 67/30.07.2014 г. по търг. д. № 1843/2013 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС), която е по приложението на чл. 20 от ЗЗД, но при тълкуването на други – консенсуални договори, а не на реалния по своя характер, договор за заем. Следователно, и по отношение на този правен въпрос не е налице наведеното от касатора допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (т. 2 от тълкувателно № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя общи и допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 320/23.01.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 897/2018 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: