ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 802
София, 12 . юли 2010 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 416 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 22.10.2009 г. по гр.д. № 2341/2008, с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 29.04.2003 г. по гр.д. № 5130/1998, с което са отхвърлени предявените от И. Х. И. искове за прогласяване нищожността по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и евентуално за разваляне по чл. 87, ал. 3 ЗЗД на алеаторен договор.
Недоволна от решението е жалбоподателката Л. В. Д., представлявана от адв. Л от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължителната сила определението на по-горната инстанция с което е разрешен поставения процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата Л. Д. В. , Д. Д. В. и П. Д. В. я оспорват, като считат, че цитираната практика на Върховния касационен съд е по различен от повдигнатия въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството по предявените искове от И. Х. И. е прекратено, а с определението на Върховния касационен съд по частна жалба срещу прекратителното определение на Л. В. Д. е признато само правото на страна, като наследник на другия ищец С. П. Д.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. С посоченото определение на Върховния касационен съд е признато правото на Л. В. Д. да обжалва прекратителното определение и то е отменено доколкото засяга предявени от неин наследодател искове, но само доколкото тя е наследник на ищеца С. П. Д. Това определение на Върховния касационен съд е задължително за по-долната инстанция и въпросът за правото на Л. В. Д. да наследи ищеца И. Х. И. не може да бъде пререшаван в производството по това дело. Ако е претендирала да е наследник и на И. Х. И. , тя е могла в това свое качество да предяви отново същите искове в друго производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 22.10.2009 г. по гр.д. № 2341/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.