4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 13.06.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1101 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 7881 от 26.11.2013 година по гр.д. № 12895/2013 година на Софийски градски съд е потвърдено решение от 18.06.2013 г. по гр.д. № 38469/2012 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 357 КТ вр. с чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от И. В. В. от [населено място] против [фирма], [населено място] за сумата 35000 евро, съставляващи неизплатено допълнително възнаграждение и 16820,74 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва. В решението е прието за установено, че от 19.03.2009 г. ищецът е работел в ответното дружество по трудов договор на длъжност „директор проект в структура СИС” – проект за изграждане на централизирана автоматична информационна система с децентрализирано персонализиране на българските документи за самоличност, за пребиваване и за управление на моторни превозни средства. Ответното дружество е бил изпълнител на проекта, възложен от М. на вътрешните работи въз основа на рамково споразумение и договор от 2009 година. В трудовия договор на ищеца, извън трудовото му възнаграждение е била уговорена и клауза за еднократна премия на основание договора за управление на проекта (чл.4.4.), която премия в размер на 35000 евро, съгласно подписаното между страните на 18.11.2009 г. споразумение се е дължала при изготвяне и предаване на проекта до 30.04.2010 г. при 100 % постижение, т.е. при постигане на заложените цели и съответно качество. При забавено изпълнение на проекта и неустойки, наложени от възложителя на заданието е било уговорено поетапно намаляване на премията, дължима до осмата седмица забава на изпълнението. На 29.03.2010 г. проектът е бил предаден и системата пусната в експлоатация, без да е приета от възложителя поради констатирани съществени недостатъци. Като годна да осъществява заданието, за което е разработена, системата е била приета на 20.12.2010 г. и окончателно (след отстраняване на всички недостатъци) на 27.03.2012 година. От възнаграждението на работодателя на ищеца, изпълнител на проекта по договора с М. на вътрешните работи, са били удържани неустойки в размер на 1300000 евро и 700000 евро за неспазен срок на изпълнението на проекта – суми, надхвърлящи многократно зададения бюджет за изпълнение на проекта. При така установените факти е прието, че премията е уговорена като еднократно целево възнаграждение при постигане на зададен резултат в определен срок и тъй като условията за изплащане на това възнаграждение не са били изпълнени – в уговорения срок системата не е била предадена в състояние годно да изпълнява предназначението си, то претендираното от ищеца възнаграждение не се дължи от ответника.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от И. В. В.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите (след уточнението им съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС): допустим ли е съдебен акт, в който съдът е разгледал факт, на който страните не са се позовали (поддържа се, че съдът е изследвал фактите относно качественото изпълнение на проекта, на което обстоятелство страните не са се позовали) и обусловено ли е уговореното по трудовия договор допълнително възнаграждение на служителя за изпълнение на определена работа от приемането на работата от възложителя по договора за изработка, сключен с работодателя, по който договор служителят не е страна.
Ответникът по касационната жалба „С.” ИЕЕД счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Въпросът допустим ли е съдебен акт, в който съдът е разгледал факт, на който страните не са се позовали не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Кога съдебното решение е допустимо е разрешен в установената съдебна практика, съобразно която съдът следва да се произнесе по спорното право, определяйки го съобразно твърдения на ищеца за обстоятелствата, на които основава иска си и възраженията на ответника, които изключват, унищожават, погасяват или отлагат претендираното от ищеца право. Съобразно установената съдебна практика, в обжалваното съдебно решение съдът се е произнесъл в рамките на заявеното основание и петитум на иска (иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение, уговорено с индивидуален трудов договор) и въведените от ответника правоизключващи възражения – по твърденията на ответника за факти, осуетяващи възникване на правото на ищеца на допълнително възнаграждение, поради неизпълнение на възложената работа съобразно уговореното качество и в срок. В отговора на исковата молба ищецът е въвел възражение, че ищецът не е спазил както срока за изпълнение на проекта, така и условието за реализацията му в рамките на предварително определения бюджет, причина за което е некачественото му изпълнение, довело до изплащане на неустойки на възложитиля на проекта, т.е. съдът се е произнесъл по спорното право съобразно твърдяните от страните правнорелевантни факти.
Не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото и въпросът обусловено ли е уговореното по трудовия договор допълнително възнаграждение на служителя за изпълнение на определена работа от приемането на работата от възложителя по договора за изработка, сключен с работодателя. Обстоятелствата, от които зависи заплащането на допълнителното трудово възнаграждение се определят съобразно конкретиката на всеки отделен случай – съобразно постигнатата от страните договореност. Когато възложител на работата е трето лице, извън системата на работодателя и изплащането на допълнителното възнаграждение на служителя е обвързано със срокове и качество, уговорени между работодателя и външния възложител на работата, то несъмнено приемането на работата от възложителя, когато не е уговорено друго, рефлектира върху възнаграждението на изпълнителя и. Независимо от изложеното, повдигнатият от касатора въпрос не е и обуславящ изхода на делото, по което не е установено служителят да е предал на работодателя си възложения му проект при постижение 100 %, както и че качествено и в срок извършената работа е била приета от работодателя, независимо от последващото и приемане от възложителя на проекта.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7881 от 26.11.2013 година по гр.д. № 12895/2013 година на Софийски градски съд, ІV „г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: