ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 803
София, 15.11.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 60027 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Л. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 21.І.2016г. по гр.д. № 13650/2014г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в отговора си по реда на чл.287 ал.1ГПК чрез адвокат К. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е потвърдил решението на СРС от 25.ІІІ.2014г. по гр.д № 1306/2013г., с което [фирма] е осъдено да заплати на [фирма]: 1456.45лв., представляващи продажна цена по договор за търговска продажба по фактура [ЕГН]/09.VІ.2009г., ведно със законната лихва за забава от 30.ХІ.2012г. до окончателното изплащане; 24210лв., представляващи продажна цена по договор за търговска продажба по фактура 50000047020/30.ХІ.2010г., ведно със законната лихва за забава от 30.ХІ.2012г. до окончателното изплащане; 452.57лв. мораторна лихва върху първата главница и 4997.21лв. мораторна лихва за забава върху втората главница, и разноски.
Въззивният съд е приел, че в представените по делото две фактури /посочени по-горе/ ищецът фигурира като доставчик на описани в тях стоки и материали по вид, количества и цена, равняваща се на претендираните главни вземания, с получател ответникът, сега касатор. Въз основа на неоспорена съдебно-счетоводна експертиза е прието, че фактурите са отразени в дневника за покупките към подадените в НАП месечни справки декларации за ДДС за съответните месеци и по тях е усвоен пълният данъчен кредит, че по тях няма отразено плащане в счетоводствата на двете дружества, че ищецът не извършва дейност като бетонов център, но в счетоводството му са налични три фактури от 30.ХІ.2010г. за закупени от него количества бетон и бетонни помпи на обща стойност 41340лв., че от двете дружества не са представени документи относно доставката на фактурираните стоки и че при липса на доставка е допустима корекция на счетоводните записи, както и че през 2010г. ответното дружество е инвестирало в строителство на три обекта в София. При тези обстоятелства е направен извод за постигнато между страните съгласие за сключването на договори за продажба със съдържание, обективирано в представените фактури, съдържащи съществените елементи на договорите. Отразяването на фактурите в дневника за покупките в счетоводството на ответника и ползването от него на данъчен кредит по тях представлява признание за задължението и доказва съществуването му /позовавайки се на практика на ВКС/. Съвкупната преценка на признанието с останалите събрани доказателства, макар и косвени, установява закупуването от ищеца на бетон и бетонови помпи и инвестирането от ответника в строитество на три обекта, и при липсата на данни за извършена корекция на счетоводните записвания, следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на стоките по договорите за продажба. Ответникът, чиято е тежестта, не е представил доказателства да е изпълнил задължението си да плати цената за тях.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е заявил, че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените от него въпроси.
Първият въпрос – може ли фактура, която не съдържа информация относно съществените елементи на договор за продажба – описание на стоката по вид, стойност и начин на плащане и не е подписана от едната страна, да бъде доказателство за възникнало договорно правоотношение – е неотносим към изхода на спора. Изводът на въззивния съд в тази връзка е, че представените фактури съдържат съществените елементи на сключените договори за продажба на посочените в тях по видове, количества и цени стоки и материали. Следва да се отбележи още и че касаторът в отговора си на исковата молба и във въззивната си жалба не е заявил възражение, респективно оплакване, за липса във фактурите на описание на стоката по вид, стойност и начин на плащане и на подпис на едната страна, поради което и по силата на чл.269 ГПК въззивният съд не е следвало да се произнася по поставения въпрос. По същите съображения касационно обжалване не следва да бъде допускано и по въпроса за доказателствената тежест на счетоводните записвания.
Не обосновава допускането на касационно обжалване и въпросът, уточнен от съда, следва ли да бъде ценено признанието, изразяващо се в използването на данъчен кредит, при липсата на други доказателства по делото. И този въпрос е неотносим към изхода на спора, тъй като въззивният съд е преценил признанието в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства /отразяването на фактурите в счетоводството на ответника и липсата на данни за извършена корекция в счетоводните записвания поради недоставяне на фактурираните стоки, включването на фактурите в дневника за покупките, закупуването от ищеца на бетон и бетонови помпи, включително и към момента на съставянето на една от фактурите, инвестирането от ответника в строителство на обекти/, което е в съответствие със сочената от касатора практика на ВКС /по т.д. № 1067/2011г. и по т.д. № 593/2009г. ІІ ТО/.
Не обосновава наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК въпросът „при прилагане на задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК коя част на решението е задължителна – само отговорът на поставения въпрос или мотивите на решението в цялост и описаните в него доказателства и фактическа обстановка”. Това е така, защото въпросът няма отношение към обусловило решаващ изхода на спора произнасяне от въззивния съд.
Не следва да бъде допускано касационно обжалване и по последния поставен от касатора въпрос – за съотношението между гражданскоправните отношения и данъчните отношения с държавата – кои са първични и определящи. По този въпрос изводи в атакуваното решение не са формирани, следователно той не е обусловил изхода на спора. С оглед на това и на обстоятелството, че доводи в тази връзка касаторът е релевирал във въззивната си жалба, въпросът, който следваше да бъде поставен за разрешаване от касационния съд, е процесуалноправен /за непроизнасянето по тези доводи/, което, обаче, не е сторено, а с оглед диспозитивното начало и правото на защита на насрещната страна в гражданския процес съдът не може служебно да го вземе предвид.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІV-В състав, № 6267/21.І.2016г. по гр.д № 13650/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: