О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
гр. София, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2931 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ищцата Р. С. С. от [населено място], [улица], срещу решение № 68 от 13. 04. 2017г., постановено по в. гр. дело № 90/2017г. на Ловешки окръжен съд, граждански състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 417 от 08.12.2016г. по гр. дело №1277/2016г. на Ловешкия районен съд, с което ответникът Прокуратурата на Република България е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на ищцата Р. С. сумата 500 /петстотин/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2012г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторката счита, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос за справедливото обезщетяване на неимуществени вреди при деликт по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Сочи противоречие с практиката на ВКС, в частност с решение № 191 от 20.05.2015г. по гр. дело № 6686/2014г. на ІV г.о., решение № 106 от 20.04.2016г. по гр. дело № 4898/2015 г. на ІV г.о., решение № 18 от 20.02.2014г. по гр. дело № 2721/2013 г. и решение № 96 от 31.05.2013г. по гр. дело № 792/2012г..
Ответникът по касационната жалба – Прокуратурата на Република България, не подава писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ с цена над 5 000лв., но не са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва жалбоподателят да формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на спора, т.е. да е включен в неговия предмет и да е обусловил правните изводи на съда, обективирани в решението. Поставеният от ищцата правен въпрос, удовлетворяващ горепосоченото общо основание за допускане на касационно обжалване, свързан с приложението на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от квалифицирания деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, не осъществява соченото допълнително основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото по същия е постановена многобройна, безпротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция публ. в ДВ, бр. 47 от 2009г./, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г., в т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, както и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК, с която обжалваният въззивен акт е изцяло съобразен.
Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множество съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а изисква преценка на всички конкретни за случая, обективно настъпили обстоятелства, обусловили претендираните неимуществени вреди, които следва да бъдат посочвани в мотивите към съдебните решения, като бъде оценено и обсъдено и значението им за присъждания размер на неимуществените вреди. В случаите, при които се определя обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, следва да се съобразяват и указанията в т. 11 ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, а също и установените в съдебната практиката факти и обстоятелства от значение за определяне на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на наказателното производство върху личния, обществения и професионалния живот, причиняването на здравословни вреди.
За да определи обезщетението за процесните неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда/, въззивният съд е взел впредвид характера и интензивността на болките и страданията на ищцата, които са сведени единствено до затруднения при изпращане и посрещане на голямото дете на ищцата на училище и водене на детска консултация на по – малкото дете, поради наложеното на основание чл. 343г НК лишаване от право на управление на МПС за срок от 10 месеца; продължителността на наказателното производство, която не е извън разумния срок /1г. и 1 месец/; тежестта на повдигнатото обвинение, което не е за тежко престъпление; наложената най – лека мярка за неотклонение „подписка“ и обстоятелството, че пострадалата е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.2 на хиляда, възприето като допринасящо за вредоносния резултат поведение. Съобразявайки по този начин всички конкретни обстоятелства от значение за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, обсъждайки ги в тяхната съвкупност и взаимовръзка в мотивите на съдебното решение, Ловешки окръжен съд е определил размерът от 500 лв. като справедлив размер, в съответствие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция публ. в ДВ, бр. 47 от 2009г./, посочена по – горе.
На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 13. 04. 2017г., постановено по в. гр. дело № 90/2017г. на Ловешки окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 417 от 08.12.2016г. по гр. дело №1277/2016г. на Ловешкия районен съд, с което ответникът Прокуратурата на Република България е осъден, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да заплати на ищцата Р. С. сумата 500 /петстотин/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2012г. до окончателното изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.