4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
София, 21.11. 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3010 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. Н. срещу решение № 132 от 12.04.19г. по в.гр.дело № 752/18г.на Хасковския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 293 от 15.08.18г. по гр.дело № 1027/18г.на Районен съд –Димитровград.С него са отхвърлени предявените от същата страна против МБАЛ” Света Екатерина”ЕООД [населено място] искове с правно основание чл.222 ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 7860 лв, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.18г.до окончателното изплащане, както и мораторна лихва за периода от 28.10.16г.до 19.04.18г.в размер на 1180 лв.
Жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Лицата, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по специален закон /ЗОВСРБ отм./ и са получили еднократно обезщетение по този закон преди да постъпят на работа по трудово правоотношение, имат ли право на обезщетение и по чл.222 ал.3 КТ.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата МБАЛ”Света Екатерина”ЕООД [населено място] счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по сключен трудов договор на 1.08.2005г.,прекратен на основание чл.325 ал.1 т.2 КТ със заповед № 257/28.10.16г.,считано от 24.10.16г.,след като ищецът в срока по чл.345 КТ не се е явил да заеме длъжността, на която е бил възстановен по силата на решение № 123/13.09.16г.на ВКС по гр.дело № 117/16г.,с което е отменена предходна уволнителна заповед на управителя на ответното дружество.Установено е, че В. Н. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудово правоотношение между страните – на 23.08.2000г.От 7.11.17г., с разпореждане № [ЕГН] на ТП на НОИ Пловдив, е преизчислена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 КСО.
При тези данни по делото въззивният съд е изложил мотиви,че обезщетението по чл.222 ал.3 КТ се изплаща само веднъж от работодателя и по правоотношението,при действието на което е възникнало правото на работника/служителя на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Тъй като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди сключване на трудовото правоотношение между страните по делото, при прекратяване на последващия договор няма право на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв. На посочения от касатора въпрос е даден отговор в решение № 235 от 3.07.14г.по гр.дело № 969/14г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че при прекратяване на трудовото правоотношение в определени случаи работодателят дължи обезщетения, които в едни хипотези са свързани с неупражнени права от работника или служителя, а в други имат гратификационен характер или осигуряват материално работника или служителя за известен период след прекратяване на трудовото правоотношение. Според разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Последното също може да бъде придобито само един път. Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това обезщетение се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване право на пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с цитираната практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 132 от 12.04.19г.,постановено по гр.дело № 752/18 г.на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Н. Н. от [населено място], с ЕГН [ЕГН] да заплати на МБАЛ”Света Екатерина” ЕООД [населено място] сумата 500 лв /петстотин/ разноски за ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.