1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
гр. София, 22.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2860 по описа за 2014г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] /въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. Л. Д., преупълномощена от Адвокатско дружество „В. и Б.” срещу определение № 1449 от 16.06.2014г. по т. дело № 73/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за присъждане на разноски над присъдените с решението и определението суми съответно 1 025 лв. и 500 лв. до претендираните 24 025 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, която изрично определя реда за изчисляване на възнагражденията по дела за несъстоятелност като обвързва адвокатското възнаграждение с определения материален интерес по делото. Поддържа становище, че интересът на [фирма] се изразява в стойността на вземането му към длъжника в размер 1 367 730,82 лв., поради което направените разноски във въззивното производство за държавна такса 125 лв., адвокатско възнаграждение 23 400 лв. с включен ДДС и депозит за вещо лице 500 лв., за които са представени документи и са включени в списъка по чл. 80 ГПК, следва да бъдат присъдени в пълен размер. Частният жалбоподател моли определението в обжалваната част да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски до претендирания размер 24 025 лв.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
[фирма], [населено място] е предявило срещу [фирма], [населено място] молба за откриване на производство по несъстоятелност. Постановеното по молбата решение № 176/08.11.2013г. по т. д. Н. № 155/2012г. на ВКС, ТО, ІV състав е обжалвано от [фирма] и с решение № 787/24.04.2014г. по т. д. н. № 73/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав същото е отменено като вместо това молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място] е отхвърлена и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски в размер 1 025 лв. Искането за разноски с приложен списък по чл. 80 ГПК е заявено своевременно в последното съдебно заседание.
В предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок въззивникът [фирма] е подал молба за изменение на решението в частта за разноските като бъдат присъдени и останалите разноски до предявения размер от 24 025 лв. С определение № 1449 от 16.06.2014г. по т. дело № 73/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав – предмет на настоящата частна жалба, въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] още 500 лв. – направени съдебни разноски, представляващи заплатен депозит за вещо лице. За да остави без уважение молбата на въззивника за изменение на решението в частта за разноските относно дължимото адвокатско възнаграждение, въззивната инстанция е приела за неоснователни твърденията на [фирма], че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения обвързва адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност с определения материален интерес по делото. Съдебният състав се е аргументирал с плащането на твърда държавна такса, независеща от цената на иска, при завеждането на делото по молба за откриване на производство по несъстоятелност, както и с тезата, че посочената разпоредба на наредбата има предвид защита по дела за несъстоятелност относно предявените вземания, докато производството по молбата за откриване на производство по несъстоятелност има за цел да изследва финансовото състояние на дружеството – длъжник, а едва на по-късен етап – в месечен срок от вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност кредиторите предявяват своите вземания.
Определението на Софийски апелативен съд е правилно.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения урежда начина на определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност на базата на стойността на предявените вземания – по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. Тълкуването на посочената правна норма налага извода, че препращането към методиката на чл. 7, ал. 2 се отнася до втората фаза на развитие на делото по несъстоятелност – по предявяване на вземания и одобряване на списъците, едва в която индивидуалните вземания на кредиторите получават правна защита. В първата фаза на производството по несъстоятелност предмет на делото не е отделно вземане, а финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните предели на силата на пресъдено нещо. Когато делото е във фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност база за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на предявените вземания, тъй като такива не са налице. Поради това минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че определението на Софийски апелативен съд е правилно, поради което трябва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1449 от 16.06.2014г. по т. дело № 73/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за присъждане на разноски над присъдените с решението и определението суми съответно 1 025 лв. и 500 лв. до претендираните 24 025 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.